Ръката на пророка [bg]

— Мъжът ти добре ли е?

Археоложката се обърна към Дейвид. Беше се подпрял на каменния кръст, пребледнял и потресен, но иначе невредим.

Тя отново се обърна към Джейми и избърса сълзите от очите си.

— Ти… ти му спаси живота.

На лицето му засия топла, почти блажена усмивка, сякаш в този момент познаваше абсолютното щастие.

Сърцето на Катлийн като че ли щеше да се разсипе на прах и тя се разплака.

Лекарят пак се приближи, но Камерън отново го спря с ръка.

— Не — изхриптя той и срещна погледа на приятеля си. — Трябва да говоря с Кат. Моля те, докторе.

Изисканият старец кимна.

— Добре, момко, разбира се.

А после се обади по джиесема си. Когато затвори, на лицето му се изписа неразгадаемо изражение.

— Медицинският хеликоптер вече идва, момко.

Джейми кимна и усмихнато погледна Катлийн. Сините му очи се вляха в нейните и той отметна кичур коса зад ухото й.

— С теб се сбъдна всичко, за което някога съм копнял, милейди. — Тихият му глас сякаш идваше от самия вятър. — Защото ми помогна отново да повярвам в мечтите.

Тя усещаше погледа на Дейвид. Искаше й се да облекчи мъката му, но нещо много по-могъщо не й позволяваше да остави Джейми. Нещо, което извираше от най-дълбоките кътчета на душата й — нещо, неизпитвано никога преди. Някаква сила… нова и в същото време натрапчиво позната, която караше всяка нейна фибра, всяка молекула от съществото й да е колкото може по-близо до Джейми.

Сълзите й потекоха още по-силно и той ги спря с длан, притисната към бузата й.

— Шшт… стига — прошепна Джейми. — Всичко ще е наред. Кат. Ще се оправиш. Искам да знаеш, че не бих заменил тези няколко последни дни и за десет хиляди без тебе.

Тя копнееше да му каже, че го обича. Че винаги го е обичала. Ала толкова се боеше от бъдещето без него, че думите просто засядаха в гърлото й.

Усмивката му бавно помръкна.

— Тази… тази книга. Струва ми се… че е създадена като напътствие… Ти… ти винаги си я смятала за… за опасна, но…

— Това вече няма никакво значение — отвърна Катлийн и избърса сълзите си с трепереща ръка. — За мен си важен единствено ти. Не трябва да говорим за тази проклета книга.

— Напротив, трябва. — Камерън я притегли към себе си. — Трябва да говорим точно за нея!

— В момента, любов моя, има значение само това… — тя го целуна по челото, — че ще се оправиш. — Вдигна поглед към лекаря. — Къде е хеликоптерът?! За бога, защо…

— Кат! — Пилотът се опита да се надигне. — Изслушай ме. Моля те!

— Какво има, Джейми? — Тя му помогна да се отпусне обратно в скута й.

— Прочете ли последното предсказание? Знаеш ли защо монахът е престанал да пише?

— Не съм чела текстовете след двайсет и първи век.