Невидимият пазител [bg]

— Като машина — си каза Монтес и отново се погледна в огледалото, мислейки, че отдавна не се бе чувствал толкова добре и че може би когато случаят приключи, може да поиска място в Елисондо.

Амая се загърна и излезе на улицата. Тази сутрин не валеше, но се стелеше влажна мъгла, която покриваше улиците с патина от древна тъга, принуждавайки хората да ходят приведени, сякаш носеха огромен товар на гърба си, и да търсят убежище в топлите кафенета. Рано сутринта се бе обадила в Сан Себастиан, за да разбере как вървят тестовете.

— Вече ги задействах — бе й отговорила Хосуне. — И ако ме беше предупредила, че младши инспектор Ечайде е толкова сладък, щях да се епилирам.

Разменяха си тази шега още от университетските години, но този път долови в гласа на Хосуне и определен интерес. Зачуди се дали да не й каже, че си губи времето, но реши да не го прави. Продължи да се усмихва и след като затвори телефона.

Постара се да се забави възможно най-много, преди да отиде в управлението. Първо реши да се поразходи до църквата „Свети Яков“, но храмът се оказа затворен. Тогава тръгна през парка и детската площадка, пустееща в понеделник сутрин. Загледа се в сюрията охранени котки, които явно живееха под църквата и едва се провираха през отдушниците отвън. Продължи напред покрай стената, сещайки се за не толкова отдавнашното вярване, описано от Барандиаран и гласящо, че ако жена обиколи три пъти някоя църква, се превръща във вещица. Отново се озова пред входа и спря поглед на стройните дървета, които си съперничеха по височина с часовниковата кула. Понечи да тръгне към общината, но силните пориви на вятъра, които започваха да гонят ниските облаци, носеха разубеждаващи капки леден дъжд. Смени посоката и пое нагоре по улица „Сантяго“, към сладкарниците, където няколко жени закусваха с приятелки. На влизане в „Малкора“ усети любопитните погледи, когато се насочи към бара. Поръча кафе с мляко, което й се стори най-вкусното, което бе опитвала от много време насам, и преди да излезе, купи няколко блокчета от традиционния за Елисондо ръчно изработен шоколад с цели лешници, с който тази сладкарница бе прочута.