Невидимият пазител [bg]

— Може би е някой, който е спрял, за да я пита нещо, или някой, който е предложил да я закара.

— Може да е бил и убиецът. Може би й е предложил да я закара, а тя е отклонила поканата, защото още е хранела надежда, че ще дойде автобусът, но когато минутите са започнали да минават и е видяла, че не идва, сигурно се е разтревожила и убиецът е трябвало само да изчака търпеливо, докато се притесни достатъчно, за да склони да се качи в колата. Може би когато й е предложил за втори път, идеята не й се е сторила толкова лоша, може би дори я е приела като спасение…

— Запомнила ли е колата?

— Каза, че била светла на цвят — бежова, сива или бяла, с две врати, тип малък ван за доставки и че върху нея имало надпис. Показах й снимки на осемте най-често срещани модела, но не го разпозна. Може да потърсим собственици на товарни коли с подобно описание в долината, но отсега ви казвам, че са доста — почти във всички магазини, складове и ферми имат поне по един, и по правило са бели. Това е типичното превозно средство за работа, така че в повечето случаи ще бъдат на името на мъже между двайсет и пет и четирийсет и пет години.

Тя помисли.

— При всички случаи ще проверим, и без това нямаме кой знае какво. Първо ще видим дали някой роднина или приятел на жертвите няма подобен, или дали някой си спомня кой има такъв, като ще започнем от семейството на Аиноа Елисасу. Тази сутрин брат й беше на гробищата, молейки за прошка пред гроба на сестра си.

— Може да се чувства виновен за това, че не е предупредил навреме родителите. Държат го отговорен, бях у тях след погребението и гледката беше покъртителна… Ако продължат да го притискат така, няма да се учудя, ако се наложи да погребат и другото си дете.

— Понякога тези жестове значат повече от това, което се вижда на пръв поглед. Може да са просто безсърдечни, а може и да подозират нещо и отрицанието им да е техният начин да го посочат. В управлението ли сте?

— Тъкмо тръгвах натам.

— Тази сутрин видях жена ви, познах я от снимките…

— Така ли?

— Мислите ли, че може да я убедите да ни заеме колата си този следобед?

— Колата на жена ми?

— Да, после ще ви обясня.

— Ако й оставя моята, не мисля, че ще има проблем.

— Добре. Докарайте я, но не я паркирайте в управлението.

— Разбрах — съгласи се той.

Амая се качи в заседателната зала и зачака Ириарте, докато преглеждаше показанията на приятелите на Карла и Ан и превозните средства на роднините.

— Виждам, че сте започнали без мен — каза й той.