Невидимият пазител [bg]

Флора се усмихна снизходително и отвори вратата на колата.

— Къде отиваш, Флора? — каза инспекторката, бутайки вратата на колата. — Вече знаеш, че има съвпадение, трябва да говорим. Искам да дойдеш с мен.

— Какво доживях да чуя! — изписка Флора. — Толкова ли си отчаяна, че да арестуваш цялото си семейство? Фреди, Рос, сега мен… И мен ли ще затвориш като мама?

Няколко души, които влизаха в кафенето, се обърнаха да ги погледнат. Амая усети как гневът й към Монтес расте — Фреди и Рос, нима този наивник бе разказал всяка стъпка от разследването на сестра й?

— Не те арестувам, но знаеш от Монтес, че брашното е излязло от пекарната.

— Всеки работник е могъл да го изнесе.

— Тук си права, затова ми трябва помощта ти. Затова, а и за да ми обясниш защо не ми каза, че си подменила брашното.

— Стана преди месеци, не мислех, че е важно, даже почти бях забравила.

— Не е преди месеци, брашното, което е у Рос, е от един месец. И съвпада.

Флора прокара нервно ръка през лицето си, но веднага след това се овладя.

— Този разговор свърши. Или ме арестуваш, или спирам да говоря с теб.

— Не, Флора, разговорът ще свърши, когато аз кажа. Не ме принуждавай да те призова в управлението, защото ще го направя.

— Толкова си отвратителна! — нападна я голямата й сестра.

Не бе подготвена за това.

— Аз ли съм отвратителна… Не, Флора, просто си върша работата, но за сметка на това ти си много лош човек. Съществуваш с единствената цел да причиняваш зло, да пръскаш отрова, да сипеш укори и обвинения по всички, които са около теб. На мен ми е все едно, защото съм свикнала да се разправям с отрепки, но има други, които нараняваш съвсем съзнателно с желанието да ги унищожиш, подкопаваш доверието им като на Рос или разбиваш сърцето им като на бедния Виктор, който вчера те видя с Монтес.

Циничната усмивка, която бе стояла на лицето й, докато Амая говореше, се смени с изненада при последните й думи. Амая разбра, че е уцелила в целта.

— Вчера ви видя — повтори тя.

— Трябва да говоря с него.

Флора отново отвори вратата на колата, решена да си тръгне.

— Няма нужда, Флора. Всичко му се изясни, когато ви видя да се целувате.

— Затова не отговаря на обажданията ми — каза тя на себе си.

— Как искаш да реагира, щом един ден тръбиш, че ти е съпруг, а на следващия те вижда да се целуваш с друг мъж.

— Не ставай глупава — окопити се Флора, — Монтес не означава нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Виктор е мъжът, за когото съм омъжена. Той е и ще бъде единственият мъж за мен.

Амая поклати невярващо глава.

— Флора, аз бях тук с него, видях те да го целуваш.

Сестра й се усмихна самодоволно.

— Ти нищо не разбираш…

Изведнъж на Амая й стана ясно. Стана й твърде ясно.

— Само си го използвала, използвала си информацията, която ти е давал, както сега — каза Амая, гледайки към плика.