Черният манастир [bg]

— Пак се връщаме към палмите — отбеляза Франк.

— Звучи логично.

— Обаче не си спомням отец Армано да е споменал нещо за палми.

— Но каза, че на черковната порта имало раннохристиянски символи — риби, агнета и палми.

— Не е същото като истинските дървета.

— Знам, Франк, но… — Тя впери очи в снимката, която държеше.

Пърсел се замисли.

— Добре… в Югоизточна Азия палмите бяха отличен камуфлаж против въздушно разузнаване. Техните листа създават своеобразна илюзия заради формата и движенията си, както и заради сенките, които хвърлят. Разчленяват очертанията на терена и лъжат окото. Снимките обаче улавят и замразяват образа и ако имаш опит в анализа на въздушни снимки, можеш да разграничиш действителността от зрителната измама.

— Сега ли го измисли това? — попита Вивиан.

— Отчасти. Добре, да се съсредоточим върху палмите. Освен това съществува нещо, наречено „отблясък“.

— Какъв отблясък? — попита тя.

— Ще ти обясня, ако ме черпиш един обяд.

— Ще те черпя два.

Келнерът се приближи до масата им — истински италианец, който подобно на синьоре Бокачо още не си беше купил билет за родината. Повечето ястия от менюто, които търсели неговите клиенти, вече не се намирали, но засега имало предостатъчно паста, увери ги той, въпреки че днес не се предлагал сос, а само зехтин. Освен това имало малък и все повече намаляващ избор на вина и Меркадо поръча кианти, чиято цена беше скочила тройно.

— Липсва ми Рим — въздъхна по-възрастният журналист.

— Защо го казваш? — попита Пърсел.

— В страната има глад — напомни им Вивиан. — Върнете се в действителността, ако обичате.

— Обожавам да се храня на ресторант, когато има глад — заяви Франк.

— Това беше цинично — укори го Меркадо.

— Извинявам се. Само че аз за малко не умрях от глад в затворническия лагер на червените кхмери, затова мога да се шегувам с глада. Как се казва етиопец, който ходи по голяма нужда? Фукльо.

— Стига, Франк, наистина не е смешно — навъси се Вивиан.

— Извинявай. — Той се обърна към по-възрастния журналист. — Можеш да използваш същия виц и за Гулаг. — Запали цигара. — Този глад е дело на една глупава и корумпирана власт, която провежда глупава политика. Правителството краде половината от чуждестранните хранителни помощи и ги продава на черния пазар. Бирът не струва нищо и не можеш да си купиш храна на никаква цена, само в твърда валута. Представителите на ООН са подложени на тормоз, а армията използва всички налични транспортни средства, за да придвижва войници вместо храна. — Обърна се към Меркадо. — Това ще е следващата ми статия за „Л’Осерваторе Романо“.