Черният манастир [bg]

— Нямаме време. Връщаме се.

И взе курс към столицата.

— Щом в селото има кола, значи дотам води проходим път — каза след малко. — Сигурно отбива от шосето, по което минахме за балнеокурорта.

— Не си спомням никакви отбивки — възрази Меркадо.

— Естествено, че няма да видиш знак „Шоан, население няколкостотин юдеи“. Пътят може да е скрит умишлено.

— Не им трябват гости, да — съгласи се Хенри.

— Е, въпреки това ще ги посетят трима души — отвърна Пърсел. — Според сегашните ни наблюдения и предишните ни преживявания теренът е почти непроходим даже с джип. Предлагам шофьорът, когото ще наемем в Гондар, да ни закара с ландроувъра до балнеокурорта и оттам да продължим за Шоан пеш. Не би трябвало да е на повече от няколко часа път.

Никой не му отговори.

— Може да използваме Шоан като оперативна база за проучванията си.

— Не съм сигурен, че фалашите ще ни приемат с отворени обятия — отбеляза Меркадо. — Едва ли ще се зарадват и че търсим черния манастир.

— Ган искаше да ни каже нещо. И според мене искаше да ни каже: „Вървете в Шоан“.

— Англичаните са доста директни, Франк — осведоми го Хенри. — Ако е искал да отидем в Шоан, щеше да ни го каже направо. Такива сме си ние.

— Той беше пределно ясен.

— На мен ми е ясно само едно, а именно, че трябва да избягваме всякакъв контакт с хора в джунглата. Нищо няма да излезе, ако потърсим помощ от добронамерени туземци.

— Разбирам, Хенри, но както знаем и двамата, обикновено може да се разчита на отхвърлените елементи във всяко общество.

— Фалашките юдеи не са отхвърлени от обществото. Те просто искат да ги оставят на мира, както са живели в продължение на три хиляди години.

— С това е свършено.

— Явно. Обаче ако сър Едмънд е прав за връзката между фалашите и монасите и ако ние използваме фалашите, може да се окажем постоянни обитатели на черния манастир.

— Човек може да прекара остатъка от живота си и на по-лоши места, Хенри.

— Според мен и двамата сте прави донякъде — обади се Вивиан, която досега беше мълчала.

— С други думи, и двамата грешим донякъде? — Пърсел повдигна вежди.

— Може да изясним този въпрос, ако се появи полковник Ган — отбеляза тя.