Черният манастир [bg]

— Смяташ ли, че му се е случило нещо?

— Ако го бяха арестували и го държаха в Адис Абеба, все някой журналист щеше да научи от източниците си. Но ако са го убили в провинцията, може никога да не узнаем.

— Той ще се появи — уверено заяви Пърсел.

— Щеше да ни обясняваш за отблясъка — напомни му фотографката.

— „Отблясък“ е онова, което виждаш в очите ми, щом влезеш в стаята.

На Франк му се струваше, че отговорът му е забавен, за разлика от Вивиан, макар че може би и тя щеше да го намери за такъв, ако го нямаше Хенри. Явно отношенията им още я караха да се чувства неловко, но не повече от самия него. На Меркадо също не му беше смешно, въпреки че се усмихна за протокола.

— Отблясъкът просто е мигновено отражение на светлина в лъскава повърхност — поясни Пърсел. — Бойните пилоти внимават за отблясъци на вражески самолети или на метални обекти на земята. — Вдигна чашата си. — Стъклото също дава отблясък, например стъклените покриви, даже да не са прозрачни. — Отпи глътка вино.

Меркадо закима одобрително, а Вивиан отново се зае да преглежда снимките, като търсеше отблясъци.

— Слънчевите лъчи очевидно трябва да се отразят в обекта, който трябва да има достатъчно голяма отразяваща способност, за да даде отблясък — прибави Пърсел.

Хенри пак кимна и Франк продължи:

— Според отец Армано покривът бил от алабастър и пропускал слънчевата светлина. Тя окъпвала черквата в такова сияние, че му се завило свят и очите му засмъдели. Може също да е бил от кварц или рифлено стъкло, което обяснява странното сияние. Във всеки случай този материал не е пропускал свободно лъчите, което означава, че има известна отразяваща способност. Ще разберем, когато отидем там — завърши той.

Вивиан вдигна поглед от снимките и му се усмихна.

— Значи вече вярваме в палмите и отблясъците, така ли? — поинтересува се Меркадо.

— Мога да намеря повече аргументи в тяхна защита, отколкото в защита на съществуването на Светия Граал — отвърна Пърсел.

Хенри не отговори на думите му.

— В такъв случай, ако забележим отблясък между листата на палмите, според мене сме открили черния манастир — заключи по-възрастният журналист.

— Виждам палми, но не и отблясъци — каза Вивиан.

— Ще се наложи пак да извадим снимките, в гланц, и да ги проучим сантиметър по сантиметър — каза Франк.

— Човекът от фотолабораторията на Ройтерс е хлътнал по мен, но ако го помоля повторно да извади деветдесет и две снимки, и то в гланц, ще трябва да изляза на по чаша с него.

— Може и на няколко чаши — отвърна Пърсел.

Вивиан се усмихна.

— Той ме попита защо снимаме джунглата от въздуха.

— Не би трябвало да задава такива въпроси — намръщи се Меркадо. — Ти какво му отговори?

— Че търся подходящия зелен нюанс за завесите вкъщи.

— Дали споменаването за покрива на черквата е било онова неволно упътване на отец Армано към черния манастир? — замислено каза Хенри.