Черният манастир [bg]

Точно в пет следобед Меркадо реши, че повече няма какво да разглеждат, и предложи да слязат в бара.

Преди това се отбиха през рецепцията и служителят им връчи надписан на ръка плик, адресиран до „Меркадо, Пърсел и Смит, «Л’Осерваторе Романо», хотел «Хилтън»“. Почеркът се различаваше от онзи върху кафявия пакет с картите, но нямаше съмнение от кого е пратката.

Франк го взе и тримата отидоха в бара.

— Той е жив и здрав — каза Вивиан, след като се настаниха на една от масите.

— Поне е бил, когато ни е пратил плика — отбеляза Пърсел.

— Не бъди песимист. Отвори го.

— Първо трябва да пийнем.

Меркадо даде знак на келнера и поръча бутилка „Моет“.

— Или ще празнуваме нещо, или трябва да удавим мъката си в шампанско — каза на спътниците си.

— Логиката ти ми харесва, Хенри.

— Само на шест от деветдесет и двете снимки има оградени обекти, които отговарят на нашите критерии — обобщи резултата от работата им Вивиан и изброи критериите: — Палми и/или отблясък някъде не много близо до крепостта, балнеокурорта, пътя и изобщо на място, неподходящо за скрит манастир. Само на един фотос има и трите — палми, отблясък и вероятно местонахождение.

— Обаче критериите ни може да са погрешни — предположи Меркадо.

— Всъщност може да сме се самонавили за палмите и отблясъците — съгласи се Пърсел. — Затова утре заран трябва да проучим снимките с нов поглед.

— Ти ще го направиш — каза Хенри. — Аз трябва да отида на работа, за да оправдая престоя ни тук.

— Е, ти си на заплата — отвърна Франк. — Ние с Вивиан работим само за хотела и храната.

Известно време обсъждаха анализа на снимките и следващия си разузнавателен полет над района.

Пърсел впери очи във Вивиан, после в Меркадо. От онази сутрин Хенри определено се беше оживил. Интересно обаче, Вивиан си изглеждаше същата. Всъщност по време на закуската в деня на неговия полет със синьоре Бокачо, което трябваше да е било скоро след като е правила секс с Меркадо, тя се държеше постарому — като че ли е прибрала случката в чекмедже и е забравила за нея.