Московският клуб (Къртица 3) [bg]

45

Москва

Черната чайка, профуча по улица „25 октомври“, с пълна скорост, предвождана и следвана от ескортиращите я черни волги, и влезе в Кремъл през Спаските врата.

В нея бяха първият заместник-началник на ГРУ и най-добрият експерт по взривни вещества от елитните Спецназ части. На минаване през Червения площад можеха да видят вдясно дългата опашка хора, които чакаха, за да влязат в мавзолея на Ленин. Колата спря само за миг пред контролния пункт на Спаските врата, после мина през желязната порта и влезе в тази част на Кремъл, която не е достъпна за туристи.

Чайката спря пред сградата на Министерския съвет и човекът от охраната скочи от предната седалка да отвори вратата на двамата мъже.

Аристократичният белокос генерал-полковник и младият му специалист по експлозивите от Спецназ влязоха в седалището на съветското правителство. Минаха покрай няколко поста на кремълската охрана — мъже, облечени в синя униформа, които едва поглеждаха документите им. Отправиха се по коридор, вероятно използуван само при официални случаи, към боядисан в зелено асансьор. Възрастният мъж крачеше бързо и младият едва успяваше да върви редом с него.

Асансьорът беше с обикновен метален под и макар че, вероятно, бе произведен преди десетки години, електрониката му явно беше съвременна. Спускаше се плавно. Беше от „Отис“, американска компания.

Вратата се отвори в друг коридор с паркет в цвят на горчица. Офицерът от ГРУ поведе младежа покрай още няколко поста на охраната. Коридорът постепенно се стесняваше и беше ясно, че се намират под земята. Единствената светлина идваше от бръмчащите луминесцентни лампи на тавана, ниско над главите им.

Най-после, след като бяха вървели почти пет минути, стигнаха до друг вход. Пред него стояха двама униформени часовои, които за пореден път им поискаха документите, а после козируваха. Двамата слязоха по стълбище от полиран черен мрамор и влязоха в помещението. То беше тъмно и хладно, миришеше леко на хлор, като плувен басейн. Възрастният мъж веднага намери ключа и запали лампите.

Стаята беше квадратна и, изглежда, се използуваше за оръжеен склад. Имаше сандъци с пушки и муниции, а покрай стените беше сортирана на купчини различна екипировка.

— Е, запознат си с плана на сградата — каза по-възрастният тихо. — Настояваше да я видиш със собствените си очи. Ето ти я.

Излишно беше да добавя, че това пътешествие е свързано с известен риск, но най-вероятно щеше да бъде възприето просто като рутинна проверка на началника на ГРУ, който отговаряше за сигурността.