![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Слушай много внимателно: не трябва да има никакъв провал! Вдигнеш ли ръка срещу царя, не ти остава друго, освен да го убиеш.
46
Париж
Стоун се събуди много рано, замаян от дългото самолетно пътуване и чуждия град. Измъчваше го тъпо, пулсиращо главоболие и в първия момент не можа да си спомни къде се намира.
Седна в леглото, почака погледът му да се фокусира и започна да изучава хотелската стая, доволен от строгата елегантност, кадифените тапети на сиви райета, банята със стени от гладък зелен венециански мрамор и изгледа към красивата катедрала „Сен Жермен де Пре“. „За покойник като мен — помисли си мрачно той — стаята наистина е съвсем прилична.“
Беше пристигнал в Париж късно следобед предишния ден. Веднага, след като самолетът кацна на „Хийтроу“, взе такси до Лондон, направо до френското посолство, където получи „спешна“ виза, за да замине незабавно за Париж. Обясни, че в деловите му планове е настъпила внезапна промяна. Беше напрегнат и изтощен, мина му през ум да се качи на първия самолет до Париж, но реши да се придържа към първоначалния си план — да пътува с ферибота от Дувър до Кале, където можеше да се смеси с тълпите туристи.
Слабо познаваше Париж — бе идвал два пъти тук преди години. Тогава градът бе представлявал за него нещо като предизвикателство, нещо, което трябва да бъде завоювано, изследвано, изучено. Сега Париж означаваше спасение, богат избор от места, където можеше да се скрие. Първата му мисъл бе да избере малък невзрачен хотел. По повечето от собствениците на такива хотели не се отказваха да спечелят по някой франк допълнително и положително се поддаваха на подкупи. Стоун имаше нужда от хотел, където да разчита, че управата няма да сътрудничи безусловно на властите, ако или когато се стигнеше дотам. Трябваше му място с малоброен, дискретен и неподатлив на подкупи персонал, който да не допуска никакъв достъп до регистрите си.
Хотелът, който избра, беше малък и доста скъп. Казваше се „Л’Отел“ и се намираше на улица „Боз Ар“. Стаите бяха тесни, като повечето хотелски стаи в Париж, но обзаведени с изящен вкус. Тук бе живял (е, всъщност бе умрял) Оскар Уайлд, което не беше кой знае каква реклама, както и Морис Шевалие, което пък беше. Стая номер четиридесет и шест беше великолепна, следобед я заливаше слънчева светлина.
Беше се регистрирал под името Джоунс и с облекчение бе отбелязал, че администраторката не му поиска паспорта. Едно време, преди години парижките хотели съобщаваха всяка вечер в полицията имената на гостите си и номерата на паспортите им, но за щастие това беше останало в миналото. Сега полицията се опитваше веднъж-дваж годишно да прави проверки на регистрационните карти, но хотелите рядко им ги предоставяха. Въпреки многото приказки за мерките, които се вземат против тероризма във Франция, истината е, че човек може да се настани в хотел под измислено име и да остане там колкото си иска, без да бъде заловен. Ако „злополуката“ на езерото Мичиган беше минала успешно, няколко дни тук щеше да е безопасно дори и за него. Поне така се надяваше.
Беше заспал бързо и дълбоко като упоен.
Сега си поръча закуска в стаята — кафе с мляко и кифлички — и започна да подрежда мислите си. Оставаше малко време, а трябваше да намери колкото е възможно по-бързо един човек.
В годините след руската революция вълна бежанци от Съветския съюз бе заляла Париж. Те бяха изградили тук своя собствена субкултура, свои ресторанти и нощни клубове, свои социални организации, също както по-късно едно друго поколение в Ню Йорк. Но с измирането на емигрантите изчезваха и техните квартали, от руското присъствие оставаха само следи.
Една от тези следи се намираше в Осми район, сгушена между скъпите магазини за бижутерия и шоколад, малко встрани от „Шанз Елизе“. Там, на улица „Дарю“, е катедралата „Свети Александър Невски“, черква във византийски стил, пълна със стари икони, място за среща на малцината останали „бели“. Стоун отиде в черквата малко преди обед и я завари празна. Единственото живо същество вътре беше младата жена, седнала зад бюро с наредени на него пощенски картички.
Стоун разполагаше само с едно име, Фьодор Дунаев, но почти нямаше съмнение, че човекът живее под чуждо име, добре скрит и защитен. Всеки, който беше работил в тайните служби на Сталин, а след това им беше изменил, положително прекарваше дните си в смъртен страх. Но Стоун знаеше, че има начин да стигне до оттеглилия се агент.