![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Мислеше непрекъснато за Чарли Стоун от момента, когато я бе стресна с появяването си на предната й врата. Питаше се къде ли е, дали още е в Париж, дали е намерил човека, при когото искаше да отиде.
И дали тя не може да направи нещо за него.
Обърна спортната страница на „Чикаго Трибюн“ и погледът й бе привлечен от малък некролог. Нещо загложди паметта й и тя задържа за момент страницата, преди да прелисти на резултатите от бокса. Върна се към некролога и си спомни кой беше човекът.
Уорън Поуг. Агентът на, ФБР, с когото Чарли бе разговарял в Чикаго, човекът, чийто адрес и телефонен номер Чарли я бе помолил да открие.
Пола изведнъж започна да се дразни от шума наоколо. Изстена тихо, като прочете: „Пострадалият, когото полицията в Индиана идентифицира като Уорън Поуг от Чикаго, агент на Федералното бюро за разследване в оставка, очевидно е загинал, когато малкият му самолет е загубил скорост…“
Датата.
Уорън Поуг бе загинал същия ден, когато Чарли бе разговарял с него.
Чарли беше прав. Наистина убиваха хора.
Чарли щеше да е следващият. Сигурна беше. Щеше да е следващият, ако тя не направи нещо, за да му помогне.
Няколко минути остана да седи с вперени пред себе си, трескави очи, без да знае какво да предприеме. После си спомни името на влиятелния човек, с когото Чарли каза, че се е срещал във Вашингтон — Уилям Армитидж — и разбра, че трябва да му се обади. Чарли настояваше да стои настрана от всичко това, но той само се опитваше да я предпази.
Способна беше и сама да се грижи за себе си, по дяволите!
Щеше да говори по междуградска линия. Знаеше, че ако разговорът продължи много дълго, могат да засекат откъде се води. Но имаше начини да се попречи на това, нали така? Стана и отиде в стаята на шефа си. Той беше излязъл, вероятно да обядва. Прекрасно, телефоните бяха на нейно разположение.
Един от тях беше настолен пулт с вградена защита от подслушване модел „Motorola STU-III SecTel“. Шефът почти никога не го използуваше. Всъщност седмици наред се бе подлагал на какви ли не неприятности, за да вложи държавни пари в това нещо. Вероятно нямаше никакво значение дали линията, по която щеше да разговаря, е, или не е защитена от подслушване, но и най-малката предпазна мярка не беше излишна.
Набра номера на един свой приятел в Ню Йорк, съпритежател на нещо, което тя наричаше за себе си „голямата страшна адвокатска фирма“, един от хората, които печелеха два пъти повече от нея.
— Кевин — каза Пола, когато той се обади, — трябва ми една услуга.
Кевин беше много внимателен и най-важното — не задаваше никакви въпроси. Свърза я с Вашингтон, с канцеларията на заместник държавния секретар Уилям Армитидж през конферентното устройство. Ако съществуваше някаква възможност разговорът да бъде проследен, нямаше да стигнат по-далеч от номера на огромна фирма за правни услуги в Ню Йорк. Наслука!
Забарабани нервно с пръсти по металния плот на бюрото, питаше се дали ще може да се свърже направо с Армитидж и дали той ще повярва на това, което имаше да му каже за смъртта на стария служител на ФБР в Чикаго.
Най-после по линията прозвуча женски глас и съобщи:
— Канцеларията на заместник държавния секретар.
Пола издекламира кратката история, която си бе намислила, готова да кръстоса шпаги със секретарката.
После изстина от ужас.
— Не знаете ли? — попита загрижено секретарката. — Съжалявам, но господин Армитидж почина преди няколко дни.
Тя затвори телефона и седна. Започна да разтрива слепоочията си. Прилошаваше й от страх. Очите я боляха. Отвори чантата си и извади нещо, което Чарли й бе дал.
Беше изцапана с кръв пластмасова карта с формата и размера на кредитна карта. На нея беше щампован телефонен номер, на който се таксуват телефонните разговори, когато си на път.
Чарли го беше взел от човека, когото беше убил, човека, който го бе нападнал в Чикаго. Сигурно няма да е трудно — бе казал той — да се издири източникът, да се намери някакво име, с което да се свърже този, който го беше следил. Пола бе грабнала картата от ръцете му и бе настояла тя да опита.
Сега с пресъхнала от страх уста вдигна телефона и започна да набира.
47
Москва
Седалището на Първо главно управление на КГБ се намира в Ясеново, краен квартал на Москва, в нова, елегантно извита сграда, чиято прилика с главната квартира на ЦРУ, казват, не била случайна. В тази сграда са канцелариите и лабораториите на Отдела за специални изследвания, в който е и най-добрата следствена лаборатория на Съветския съюз. Щом гръмне бомба в Русия, Близкия изток или който и да е друг район, към който съветската държава проявява интерес, тук се изпращат образци за анализ.