Леговище от кости

Радж Атън хвърли поглед на младата кралица. Съзнаваше, че тя не е в състояние да му устои. Комбинираното въздействие на магиите му имаше върху нея съкрушителен ефект.

Започна да си играе с нея: пристъпи по-наблизо, взе дясната й ръка, наведе се и я целуна, като не откъсваше поглед от нея, освен за един миг, в който погледна към оголената й плът.

Реакцията й напълно го удовлетвори. Само при докосването му Риала Лоуикър се задъха. Ноздрите й се разшириха, а докато целуваше ръката й, тя притвори очи. Щом погледна към деколтето й, цялото й тяло потръпна в екстаз.

Знаеше, че е негова, стига да я пожелае.

— Преди колко време нападна Дворовете на прилива Олмарг? — попита той.

— Трябваше да доплува призори — отвърна тя, — съгласно разпореждането на крал Андърс от Кроудън.

— Но Дворовете на прилива са отлично укрепени. Сигурна ли си, че Олмарг може да ги превземе?

Риала се задъхваше, омаяна от неговите магии.

— Той беше… моите информатори ми докладваха, че Габорн Вал Ордън е заминал да се сражава с халите в подземния свят и е наредил на всички свои воини да пристигнат тук. Бреговете са оставени без защита.

— И какви са ти плановете? — попита я Радж Атън. — Картата ти показва, че от север препускат лордове в подкрепа на Карис. Ще се сражаваш ли с тях?

Той задържа ръката й и Риала Лоуикър стисна неговата в отговор: не искаше да го пусне.

— Докато не узная какви са твоите планове и тези на Андърс, не мога да реша.

— Защо Андърс? — попита Радж Атън.

— Много е потаен — непрекъснато крои някакви заговори.

— И ти не го харесваш?

— Страхувах се да застана срещу Габорн след онова, което той стори на баща ми. Писах на крал Андърс, че сделките на баща ми са умрели заедно с него. В отговор неговите пратеници го обявиха за новия Земен крал. Той твърди, че Габорн е изгубил силата си и Земята го е призовала вместо него.

Радж Атън се засмя с пълен глас.

— Първо обяви, че Габорн не е никакъв Земен крал, а сега твърди, че Габорн е Земен крал, но той е по-добър от него?

— Според мен — отвърна Риала, — когато един мъж не знае коя от предпочитаните си лъжи да избере, причината за това е, че е скаран с истината. Запомни ми думите: в Роуфхейвън няма по-опасен човек от крал Андърс.

— Аз съм в Роуфхейвън — отвърна Радж Атън; продължаваше да държи ръката й.

— Гарантираш ли, че си по-опасен от него? — подразни го тя.

Очите й излъчваха страст и предизвикателство, и похот. Радж Атън реши, че харесва тази жена. Дързостта й бе съчетана с предпазливост, а усещаше в нея и жилка на лукавство и жестокост.