Малък свят (Академичен романс)

На летище Гатуик, светлокожи пътешественици в добре изгладени рокли и костюми за сафари, стиснали нетърпеливо паспорти и билети, бързат от железопътната станция към сградата на терминала, преборвайки се с насрещната приливна вълна от загорели и омачкани туристи, носещи се в противоположна посока, окичени с плетени кошнички, кукли в национални носии, сламени сомбрера и смъртоносни количества безмитни цигари и алкохол.

Пърс Макгаригъл е повлечен от заминаващото течение. Минала е седмица от провала, който преживя на Женевската аерогара, през което време той успя да се върне в Ирландия, да намери свой заместник за лятното училище и да се снабди с виза за САЩ. Сега е на път за Лос Анджелис в търсене на Анджелика и ще пътува със „Скайтрейн“ — най-евтиният начин за пътуване до Щатите без резервация, според информация от афиши, разлепени навсякъде из Лондон. Но входните пунктове на „Лейкър“ са обезпокояващо пусти. Дали не е объркал часа за заминаване? Не. Уви, „Скайтрейнът“ е бил задържан поради спирането от полет на всички DC-10, обясняват служители от „Лейкър“ на Пърс със съжаление, съчувствие и известно недоумение. Има ли човек на света да не е чувал за спирането на DC-10 от полет? Не съм чел вестници напоследък, извинително казва той. Живеех в една отдалечена вила в Конемара, пишех поезия. Как най-бързо да стигна до Лос Анджелис? Можете да вземете хеликоптер до Хийтроу, макар че ще ви излезе скъпо, и оттам с някоя от националните въздушни компании. Или да пътувате оттук с „Браниф“ до Далас/Форт Уърт, те имат връзка за Лос Анджелис. Пърс успява да купи последния резервен билет за Боинг 747, оцветен в оранжево, който го откарва на безкрайно летище с радиус не по-малък от шест-седемстотин метра, печащо се като огромна бисквита на температура от 40 градуса по Целзий, докато той трепери от студ зад матираните стъкла в залата за заминаващи, където климатикът поддържа температура на изстудена кока-кола, а после отлита за Калифорния с Боинг 707 на Западните авиолинии.

Когато започва снижаването над Лос Анджелис, вече е тъмно, а градът, така както се вижда от въздуха, представлява вдъхваща страхопочитание гледка — пробляскваща светлинна решетка от хоризонт до хоризонт, но Пърс, който е пътувал непрекъснато цяло денонощие, е твърде уморен, за да я оцени. Той се беше опитал да поспи в двата самолета, но все го събуждаха, за да му сервират. В това отношение, реши той, пътуването на далечни разстояния е като престой в болница, така че никак нямаше да се изненада, ако някоя от стюардесите му пъхнеше термометър в устата между две сервирания. Накрая, при последната вечеря, която му бяха предложили, едва бе имал сили да отвори найлоновия пакет с прибори за хранене.

Той излиза олюлявайки се от сградата на терминала в топлата калифорнийска нощ и застава замаян на тротоара — безкрайна процесия от коли и автобуси се носи пред него. Един мъж застава на ръба до него и махва на минибус с надпис „Хотел «Бевърли Хилс»“ от едната му страна, който веднага свива, спира и отваря вратата си със свистене на компресиран въздух. Мъжът влиза и Пърс го последва. Пътуването е безплатно, затова пък хотелската стая — зашеметяващо скъпа, далеч над обичайната за Пърс класа, но той е прекалено уморен, за да се отказва и да търси по-евтина алтернатива. Един портиер настоява да носи смешно малкия му пътен сак, който е целият му багаж, после го води по дълги, постлани с килими коридори, покрай стени, украсени с огромни и леко зловещи шарки във форма на зелени листи над цокъла, и го настанява в красив апартамент с легло голямо като футболно игрище. Пърс съблича дрехите си и се вмъква в леглото, заспива моментално, но се събужда само след три часа, в два часа през нощта местно време, защото по неговия биологичен часовник вече е 10 сутринта, а после се опитва да заспи, като разучава телефонните номера под името Пабст в указателя на Лос Анджелис. Те са двадесет и седем на брой, но нито едно от тях не е Херман.