Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Тази вечер по улиците на Лозана се чувстваше радостно раздвижване, което изненада Пърс — винаги бе смятал швейцарците за дисциплинирани и благоприлични хора. Тротоарите бяха пълни с разхождащи се, като много от тях бяха облечени някак театрално по модата на минали години. Като че ли първата половина на двайсетте беше последната мода в Лозана през този сезон — дамски костюми с дълги сака, мъжки костюми с жилетка и малки тесни ревери. Открити усмихнати лица по терасите на кафенетата под нанизи от разноцветни крушки. Ръце, сочещи и махащи. Непрекъснат шум от многоезични разговори идваше от масите и се смесваше с репликите на разхождащи се пешеходци, така че ушите на Пърс, наострени за евентуален поздрав от Анджелика, доловиха ефект, подобен на този от бърза смяна на радиостанции, при което се чуват кратки откъси от чужда реч: „Bin gar keine Russin, stamm’ aus Litauen, echt deutsch… Et ces voix d’enfants, chantant dans la coupole!… Poi s’ascose nel foco che agli affina…“. Макар че беше слаб лингвист и говореше свободно само английски и ирландски, тези речеви фрагменти звучаха в ушите на Пърс странно познато, както и думите на песен, носеща се от един отворен прозорец, изпълнявана от оперен тенор:
Пърс застана под прозореца да послуша. Някъде от съседна уличка се чу биене на часовник — девет часа, с глух звук при последния удар, въпреки че според часовника на Пърс беше девет и двадесет и пет. Някаква жена с дългополо сако, хванала се за мъж с копринена шапка и оперен фрак, мина покрай него, казвайки към придружителя си:
— А веднъж като деца бяхме на гости на братовчед ми, графа, той ме заведе на пързалка и аз много се изплаших.
Пърс се обърна кръгом и се загледа след двойката, чудейки се сънува ли или е изпаднал в делириум. Един млад мъж му пъхна картичка в ръцете: „Мадам Сососрис, гледачка. Хороскопи и карти Таро. Най-мъдрата жена в Европа“.
— Стетсън!
Пърс спря да разглежда картичката, вдигна замаян поглед и видя един мъж, облечен в униформа на офицер от Първата световна война с кафяв брич и навои да размахва декоративно бастунче.
— Вие, който бяхте с мен на корабите в Майли! Започнаха ли да избиват филизи по трупа, който засадихте в градината си?
Пърс отстъпи обезпокоен. Група хора в близката градинска бирария, облечени в съвременни всекидневни дрехи, се засмяха и изръкопляскаха. Лудият в униформа бързо се стрелна покрай Пърс и изчезна в навалицата. Скоро Пърс го чу да се обръща към друг с вик „Стетсън!“ Часовникът удари отново девет. Редица от мъже, облечени в еднакви делови костюми на райета с бомбета и свити чадъри в ръце, вървяха в равна крачка по тротоара, всеки фиксирал поглед в земята пред себе си. След тях се появи развеселена тълпа от гуляйджии — мъже и жени в джинси и летни рокли, които повлякоха същисания Пърс със себе си докато той се намери отново близо до гарата. Там видя неонова реклама: „Английска кръчма“ и се отправи към нея, но тя се оказа толкова пълна, че не можа дори да се промъкне през вратата. „Тази вечер, 20 — 22 ч. — бира на цени от 1922 г“.. На всеки няколко минути отвътре идваше дрезгаво възклицание: „ПОБЪРЗАЙТЕ, МОЛЯ, ВРЕМЕТО ИЗТЕЧЕ“ последвано от шумни протести от страна на тези, които още чакаха да бъдат обслужени. Пърс усети натиск от ръка върху рамото си и се обърна. Насреща му стоеше кафеникаво, кожесто лице, с увиснали клепачи и усмивка на влечуго.
— Професор Тардю! — възкликна той, щастлив да види познато лице, дори и такова.
Онзи поклати глава, все още засмян:
— Je m’apelle Eigenides — каза той. — Negotiant de Smyrne. Goutez la marchandise, je vous prie — Той извади ръката си от джоба на сакото си и му предложи няколко сбръчкани стафиди направо от отворената си длан.
— За Бога — помоли Пърс, — кажете ми какво става тук?
— Мисля, че се нарича уличен театър — каза Тардю на безупречен английски. — Но вие трябва да сте прочели за това в програмата на конференцията.
— Каква конференция? — каза Пърс. — Аз току-що пристигам.
Тардю го изгледа и избухна в продължителен смях.
По предложение на Тардю, те взеха въжената линия до малкото пристанище Уши и заедно хапнаха perches du lac и пиха сухо вино на открито пред таверната на пристанището. Отвътре се дочуваше приятен трем на мандолина, защото хепънингът по „Безплодна земя“ стигаше чак дотук.