Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— На всеки три години „Т. С. Елиът Нюзлетър“ организират международна конференция върху творчеството на поета по местата, където е живял — обясни Тардю. — Сейнт Луис, Лондон, Кембридж Мас, последния път беше в Ийст Кокър. Направо бяхме заляли това малко селце с народ. Тази година е ред на Лозана. Както несъмнено знаеш, Елиът е съчинил първия вариант на „Безплодна земя“ тук, докато се възстановявал от нервната криза през зимата на 1921–22 г.
— „Край водите на Леман стоях и плачех аз“ — цитира Пърс.
— Точно така. Аз съм на мнение, че кризата на поета е била предизвикана от невъзможността му да приеме латентния си хомосексуализъм… По принцип не одобрявам прекаленото търсене на биографични черти в литературния текст, но едни мои приятели ме склониха да участвам в конференцията на връщане от Виена и трябва да призная, че идеята да се изиграе „Безплодна земя“ по улиците на Лозана е много находчива. Много развлекателна.
— Кои са артистите? — попита Пърс.
— Предимно студенти от тукашния университет с участието и на няколко доброволци от конфериращите, като мен например, и Фулвия Моргана — ей-там. — Мишел Тардю кимна към една тъмноруса жена с римски нос в прилепнала, украсена с пайети черна рокля, седнала на маса с дребен слаб мъж с вид на евреин.
— „Белладонна, Дамата на ситуациите“. Мъжът е професор Гутблат от Пен. Гледа, сякаш му се ще да е някъде другаде, не смяташ ли?
Името „Фулвия“ накара Пърс да помисли за Морис Зап по причина, която той не можа да определи в момента.
— Морис Зап на конференцията ли е?
— Не. Очакваха го на конференцията по наратология във Виена миналата седмица, но не дойде. Неговото необяснимо закъснение беше сред темите за разговор — каза Тардю. — Но какво правите вие, млади човече, във Виена, като не сте знаели за конференцията?
— Аз търся едно момиче …
— Ах, да, спомням си. — Тардю въздъхна при спомена. — Такъв беше и проблемът на моя научен сътрудник, Албер. Все търсеше момичета. Каквито и да са, никак не ги подбираше. Неблагодарно момче, трябваше да го пусна. Но ми липсва.
— Момичето, което аз търся, трябва да е на тази конференция — каза Пърс. — Къде се провежда тя? В колко часа е първото заседание?
— Mais, c’est finie! — възкликна Тардю. — Конференцията е закрита. Уличният театър беше заключителното събитие. Утре всички се пръсваме.
— Какво! — Пърс скочи на крака, поразен. — Тогава трябва да започна да я търся веднага. Къде мога да намеря списък на хотелите в Лозана?
— Но те са стотици, приятелю. Никога няма да я намериш по този начин. Как се казва младата дама?
— Едва ли сте чували за нея, тя е студентка. Казва се Анджелика Пабст.
— Разбира се, че я познавам добре.
— Вие я познавате? — Пърс седна пак.
— Mais oui! Тя слушаше моите лекции в Сорбоната миналата година.
— Тя тук ли е, на конференцията?
— Наистина, да, тя е тук. Тази вечер тя изигра Момичето-Хиацинт. Спомняте ли си:
— Да, да — кимна нетърпеливо Пърс. — Добре знам поемата. Но къде мога да я намеря?
— Тя се разхождаше по улиците в дълга бяла рокля, с букети от хиацинт в ръце. Много очарователна, ако някой харесва тъмна и зряла женственост, но малко прекалено женствена, според мен.
— Аз харесвам такава — каза Пърс. — Имате ли представа къде е отседнала?
— Нашите швейцарски домакини, с характерната им прецизност, са ни снабдили със списък на местата за настаняване на конфериращите — каза Тардю, изваждайки сгънат лист хартия от предния си джоб. Той прокара дълъг, кафяв пръст по списъка. — А, да, ето. Пабст А., мадмоазел. Пансион „Белгард“, „Рю де Гран-Сен-Жан“.
— Къде е това?
— Ще ви покажа — каза Тардю, като повика с жест един сервитьор за сметката. — Доста скромно място за дъщеря на изключително богат човек.
— Така ли?
— Доколкото знам, той е изпълнителен директор на Американските въздушни линии.
— Познавате ли добре Анджелика? — попита Пърс френския професор, когато въжената линия го спускаше към града.
— Не много добре. Тя дойде в Сорбоната за една година, след като беше завършила основния курс на следването си. На моите лекции винаги сядаше на първия ред, имаше очила с дебели рамки. През цялото време държеше отворен бележник и писалка в ръка, но нито веднъж не я видях да записва нещо. Това ме подразни, да си призная. Един ден, на излизане от аудиторията, спрях пред нея и реших да се пошегувам: „Извинете, мадмоазел“ — казах, — „но това е седмата лекция, на която присъствате, а бележникът ви е празен. Не казах ли нито дума, която заслужава да бъде записана?“ И знаете ли какво ми каза? „Професор Тардю, не това, което казвате ме впечатлява, а това, което премълчавате: идеи, морал, любов, смърт, различни неща… Този бележник“ — тя прелисти празните страници, — „е записал вашето задълбочено мълчание. Vos silences profonds“. Тя говори отличен френски. Аз излязох, горд от чутото. По-късно се питах дали не се бе подиграла с мен. Какво ще кажете?