Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Но къде е Морис Зап? Това, че не се появи във Виена, не събуди кой знае какъв интерес — хората често не посещават конференции, за които са се записали предварително. В Беладжо обаче са сериозно разтревожени. Морис Зап не се завърна от разходката си в гората онзи следобед, след като написа писмото до Артър Кингфишър. То е открито в заминаващата от фоайето на вилата поща и конфискувано от полицията като вероятен източник на догадки за изчезването му, после отворено и внимателно прочетено, предизвиквайки пълно недоумение, а сега е прибрано в папка и забравено; и понеже не стигна до Артър Кингфишър, той така и не научи, че е поканен на конференцията в Йерусалим. Групи за търсене оглеждат гората и обмислят претърсване по дъното на езерото.
Няколко дни по-късно, Дезире, която е на почивка в Ница, е потърсена по телефона в хотелската си стая от парижкия „Хералд-Трибюн“. Млад, леко задъхан, американски мъжки глас пита:
— Г-жа Дезире Зап?
— Не съм тази.
— Моля, не ви разбрах, мадам?
— По-рано бях г-жа Дезире Зап. Сега съм г-жа Дезире Бърд.
— Съпругата на професор Морис Зап?
— Бившата му съпруга.
— Авторката на „Трудни дни“?
— Същата.
— Току-що ни се обадиха, г-жо Зап…
— Г-жа Бърд!
— Извинете, г-жо Бърд. Току-що ни се обадиха анонимно и казаха, че съпругът ви е отвлечен.
— Отвлечен?!
— Да, госпожо. Говорихме с италианската полиция и се оказа вярно. Професор Зап излязъл да тича от една вила в Беладжо преди три дни и не се върнал повече.
— Но защо, за Бога, някой ще отвлича Морис?
— Похитителите са поискали половин милион долара откуп.
— Какво! Кой ще им плати толкова пари?
— Ами, предполага се, че вие, г-жо.
— Майната им — казва Дезире и затваря телефона.
Веднага след това младият мъж се обажда отново.
— Но не е ли вярно, г-жо Зап… г-жо Бърд, че сте получили половин милион долара само от филмовите права над „Трудни дни“?
— Да, но аз съм изкарала с труд тези пари, по дяволите, и сигурно не с цел да откупвам съпруг, от който се отървах преди доста години.
Дезире трясва телефона. Почти веднага той звънва пак.
— Нямам какво повече да кажа — изсъсква тя.
За момент отсреща се мълчи, после глас със силен акцент казва:
— Синьора Зап?
Пърс закусва в уютна зала на първия етаж в „Бевърли Хилс“, наречена „Поло Лаундж“ — пълна с хора, които приличат на филмови звезди, и които всъщност, постепенно осъзнава Пърс, наистина са филмови звезди. Закуската струва колкото цял обяд в най-добрия ресторант на Лимерик. Кредитната му карта ще се погрижи за сметката, но Пърс е разтревожен от мисълта за дебитите, които се натрупват в компютъра на „Америкън Експрес“. Няколко дни живот на това място ще ликвидира остатъка от банковия му баланс, но пък няма смисъл да тръгва преди обяд. Той се връща в луксозния си апартамент и телефонира на двадесет и седемте Пабст от телефонния указател, без да открие нито един с дъщеря на име Анджелика. След това, като се проклина, че не се е сетил по-рано, той проверява управленията на авиолиниите в Жълти страници, питайки за г-н Пабст, докато накрая телефонистката на Трансамерикън казва:
— Момент, моля, ще ви свържа със секретарката на г-н Пабст.
— Кабинет на г-н Пабст, моля — казва копринен калифорнийски глас.
— Мога ли да говоря с г-н Пабст?
— Съжалявам, в момента е на събрание. Да му предам ли нещо?
— Въпросът е личен. Необходимо е да говоря с него лично. Спешно е.
— Боя се, че днес няма да е възможно. Г-н Пабст е на събрание до обяд, а следобед отлита за Вашингтон.