Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Докладваме за двама непредвидени пътници на борда. Раул застина.
— Моля уточни.
— Една жена, която познавате, и един американец. Раул стисна ранената си ръка в юмрук. Солената вода го прогори като очищение. Огънят плъзна по вените му.
Перфектно.
15:22
Грей крачеше нервно в хотелската стая, която Монк беше резервирал за групата им. Намираха се на последния етаж на хотел „Корниш“, пристигнали бяха преди двайсет и пет минути. Прозорците на терасата гледаха към стъклено-стощанената шир на новата Александрийска библиотека. Пристанището отвъд грееше като тъмносин лед. Лодките и яхтите бяха като инкрустирали скъпоценни камъни. От скорошния хаос нямаше и следа.
Вигор беше пуснал местния новинарски канал още щом пристигнаха. Водещият съобщи за разпра между членовете на контрабандистка банда. Полицията не успяла да ги залови. Дворът пак се беше измъкнал.
Грей знаеше и за унищожението на гробницата. С помощта на кислородните бутилки и две от изоставените шейни бяха избягали към другия край на пристанището, където зарязаха екипировката си под един кей. Но по пътя натам Грей беше чул глух тътнеж във водата зад себе си.
Запалителната граната.
Раул, изглежда, я беше взривил.
Тримата, по бански костюми, се смесиха с тълпата туристи, облечени по същия начин, и прекосиха крайбрежната градина към хотела. Грей смяташе, че ще завари Рейчъл и Монк там.
Но от двамата все така нямаше и следа.
Нито обаждане, нито съобщение някакво.
— Къде може да са? — попита Вигор. Грей се обърна към Кат.
— Видяла си ги да тръгват с една от шейните, така ли? Тя кимна; лицето й се бе стегнало от вина.
— Трябваше да изчакам, докато…
— Ако беше изчакала, двамата с Вигор щяхме да сме мъртви — прекъсна я Грей. — Трябвало е да вземеш решение и си го направила.
Не можеше да я вини. Разтърка очи.
— А и Монк е с нея все пак. — Това му носеше известно облекчение.
— Какво ще правим? — попита Вигор. Грей се загледа през прозореца.
— Трябва да приемем, че са ги заловили. Което означава, че и ние не можем да останем още дълго тук. Ще трябва да се изнасяме. — Да си тръгнем? — възкликна Вигор и се изправи. Грей усети пълната тежест на отговорността. Обърна се към Вигор и го погледна право в очите.
— Нямаме избор.
16:05
Рейчъл навлече хавлиения халат, уви го плътно около голото си тяло и изгледа злобно жената.
Високата мускулеста блондинка не й обърна внимание, а отиде при вратата на каютата и извика:
— Тук приключихме!
Вратата се отвори и на прага й застана друга жена, пълно копие на първата, само че с кестенява коса. Влезе и задържа вратата на Раул. Огромният мъж приведе глава, за да влезе.
— Чиста е — докладва русата, докато сваляше латексовите си ръкавици. Беше претърсила Рейчъл основно, включително в телесните кухини. — Няма нищо скрито.
„Вече не, това поне е сигурно“, гневно си помисли Рейчъл. Обърна се с гръб към тримата и завърза колана на халата под гърдите си. Ръцете й трепереха. Стисна възела с пръсти. Сълзи напираха в очите й, но тя устоя — отказваше това удоволствие на Раул.
Погледна през миниатюрния люк, опитваше се да различи нещо познато, нещо, което да й подскаже къде се намират. Но видя само еднообразно море.
С Монк ги бяха преместили. Яхтата беше излязла бавно в открито море, където се беше срещнала с моторница. Четирима дебеловрати мъже ги вързаха, сложиха им качулки и запушалки в устата и ги прехвърлиха на по-малката лодка, която после отпраши с висока скорост нанякъде. Пътуваха сякаш половин ден, макар че сигурно не беше много повече от час. След като най-сетне й свалиха качулката, Рейчъл видя, че слънцето почти не се е преместило.
В малък залив, скрит сред големи скали, познатият й вече хидрофойл чакаше като тъмносиня акула. Готвеха го за отплаване. Раул стоеше на кърмата, скръстил ръце пред гърдите си.
Извлякоха ги на палубата и ги разделиха.
Раул пое Монк.
Рейчъл не знаеше какво е станало с него. Завлякоха я в една каюта под палубата, охранявана от двете амазонки. Хидрофойлът веднага напусна залива и набра скорост към вътрешността на Средиземно море.
Всичко това беше станало преди повече от половин час.
Раул се приближи и я стисна над лакътя. Другата му ръка беше бинтована.
— Ела с мен. — Пръстите му се впиваха дълбоко, почти до кост.
Тя се остави да я изведе в облицования с ламперия коридор, осветен от аплици по стените — минаваше по цялата дължина на кораба и от двете му страни имаше врати. Само една стръмна стълба извеждаше към главната палуба.
Вместо да я поведе към стълбата, Раул я повлече към носа.