Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
На Сейчан й оставаха само две крачки до спасението, ала капанът я улови в последния момент. Един остър прът я прониза в рамото.
Тих стон беше единственият звук, който издаде, надяната на шиша.
Потресен, Раул отслаби за миг хватката си около ръката на Грей.
Грей се възползва от временното предимство, дръпна се и хукна към вира.
— Давай! — извика в движение на Вигор.
Преди да е направил втората крачка, нещо го удари в тила. Силно. Той падна. Удариха го отново, този път отстрани по главата с приклада на харпуна.
Беше подценил бързината на гиганта.
Грешка.
Раул го ритна и натисна с ботуш врата му с цялата си тежест.
Грей едва си поемаше дъх. Видя как изваждат Вигор от вира. Бяха го хванали за глезена в последния момент.
Раул се наведе и се ухили мазно в лицето му.
— Гадно номерче. — Не знаех…
Ботушът го притисна още по-силно и прекъсна думите му.
— Но пък, без да искаш, ми реши един проблем — продължи гигантът. — Отстрани оная гадна кучка от картинката. Сега обаче имаме да свършим нещо… двамцата.
Рейчъл издрапа към повърхността и пак си удари главата в корпуса на лодката. Нагълта вода, но в следващия миг главата й изскочи на открито. Давеше се и кашляше и не можеше да спре.
Внезапно част от парапета на лодката се спусна и Рейчъл видя мъж на средна възраст да стои там гол-голеничък.
— Tudo bem, menina?
Португалец. Питаше я дали е добре! Господи!
Тя разклати глава; продължаваше да кашля.
Той се наведе и й подаде ръка. Рейчъл я стисна и го остави да я издърпа на палубата. Къде беше Монк?
Хидрофойлът завиваше, отправяше се към открито море. Причината скоро се изясни — два катера на египетската полиция се приближаваха с висока скорост — най-после. Хаосът в пристанището, изглежда, ги беше забавил, но по-добре късно, отколкото никога.
Изпълни я облекчение.
Обърна се и видя жената, съпруга или приятелка на го-лия мъж, и тя гола като него.
Но с пистолет.
Монк зави около „голата“ яхта. Оглеждаше се за Рейчъл. Навътре в пристанището два полицейски катера пореха с вой вълните. Светлини примигваха в гневно червено и бяло. Хидрофойлът се отдалечаваше — набираше скорост, изправил се максимално на плъзгачите си.
Бягаше.
Нямаше начин бреговата охрана да го настигне. Хидрофойлът набираше скорост — към международни води или към някой скрит пристан.
Монк насочи вниманието си изцяло към задачата да намери Рейчъл. Страх го беше, че ще я открие да се носи по очи, удавена. Свърна покрай кърмата, придържаше се близо до лодката.
Рейчъл… беше с гръб към него. Голият старчок я придържаше с една ръка.
Монк намали.
— Рейчъл…добре ли…
Тя погледна назад с паника в очите. Мъжът вдигна другата си ръка. Държеше тъпоноса автоматична пушка, насочена към лицето на Монк.
— О… май не си — измърмори Монк.
Вратът на Грей всеки миг щеше да се скърши.
Раул беше коленичил отгоре му, едното му коляно го затискаше в гърба, другото — във врата. С едната си ръка стискаше косата му и извиваше главата му назад. С другата, изпъната, държеше харпуна на сантиметри от лявото око на Вигор.
Монсеньорът беше на колене, пазен от двама водолази, и те с оръжия. Трети наблюдаваше отстрани и се мръщеше, с нож в ръката. Очите на всички излъчваха неподправена омраза. Номерът на Грей беше отнел живота на петима от другарите им.
Откъм окървавения тунел още се чуваха стонове, но никой не можеше да помогне на ранените. Можеха само да отмъстят за тях.
Раул се наведе по-близо.
— Дотук с игричките. Какво научихте във… Нещо изсвири и прекъсна думите му.
Харпунът изтрака върху камъка. Раул изкрещя и пусна Грей.
Грей се претърколи по пода, грабна изпуснатия харпун и стреля по един от мъжете, които държаха Вигор.
Стрелата прониза врата му и го отхвърли назад.
Другият мъж се изправи и завъртя оръжието си към Грей, но преди да е стреля, нещо се стрелна през въздуха откъм вира и го прониза в корема.
Той стреля по рефлекс, но вече падаше назад и прицелът му се измести.
Вигор бутна към Грей харпуна, с който не беше стреляно, после се просна по очи на пода.
Грей го хвана и го завъртя към Раул.
Гигантът хукна към по-близкия тунел, онзи, който водеше към гробницата на Александър. Стискаше с едната си ръка китката на другата, дланта му бе пронизана от стоманена стрела.
Кат се беше прицелила съвсем точно — едновременно го бе обезоръжила и го бе осакатила.
Последният от хората на Двора, онзи с ножа, пръв хлътна в тунела, последван от Раул.
Грей се изправи, прицели се в гърба на Раул и стреля.
Стрелата литна през тунела. Раул нямаше да стигне навреме до първия завой. Стрелата се удари в гърба на едрия мъж и изтрака.