Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Почука на вратата на последната каюта.
— Entri — каза приглушен глас отвътре.
Раул отвори вратата и бутна Рейчъл през прага.
Тази каюта беше по-голяма от онази, в която я бяха държали досега. Освен легло и стол тук имаше още бюро, масичка и лавици за книги. На всяка равна повърхност бяха отрупани книги, списания и дори свитъци. В единия ъгъл на бюрото имаше лаптоп.
Човекът в стаята стана и се обърна. На върха на носа му бяха кацнали очила. — О, Рейчъл — топло каза той, сякаш бяха най-добри приятели.
Рейчъл познаваше възрастния мъж от времето, когато беше придружавала вуйчо си във ватиканските библиотеки. Главният префект на архивите доктор Алберто Менарди. Предателят беше с десетина сантиметра по-висок от нея, но раменете му бяха прегърбени и изглеждаше по-нисък.
Той почука по един лист на бюрото си.
— Ако се съди по скорошния надпис — почеркът е женски, ако не се лъжа — тази карта трябва да е била разкрасена от твоята ръка.
Даде й знак да се приближи.
Не й оставаше избор. Раул я бутна напред.
Тя се спъна в купчина книги и се хвана за ръба на бюрото, за да не падне. Сведе поглед към картата на средиземноморския район. На нея се виждаше очертанието на пясъчния часовник, както и имената на Седемте чудеса.
Опита се да овладее изражението си.
Бяха намерили картата й. Беше я прибрала в една непромокаема кесийка на водолазния си костюм. Сега й се искаше да я беше изгорила.
Алберто се наведе към нея. Дъхът му вонеше на маслини и вкиснато вино. Прокара пръст по оста, която беше начертал Грей. Тя свършваше в Рим.
— Кажи ми за това.
— Натам щяхме да тръгнем — излъга Рейчъл. Добре, че вуйчо й само беше показал с ножа на Грей накъде води линията по-нататък, без да използва маркера.
Алберто обърна глава.
— И защо? Ще ми се да чуя всичко, което се е случило в гробницата. В подробности. Раул е била така добър да направи снимки, но според мен един разказ от първа ръка би бил по-ценен.
Рейчъл не каза нищо.
Пръстите на Раул се свиха около ръката й и тя примижа от болка.
Алберто махна на Раул да я пусне.
— Няма нужда от това.
Болката отслабна, но Раул не я пусна.
— Имаш си американеца за тази цел, нали? — попита Алберто. — Може би трябва дай покажеш. Май всички имаме нужда от малко чист въздух.
Раул се ухили.
Сърцето на Рейчъл се сви от страх.
Изведоха я от каютата и я бутнаха да се качи по стълбите. Раул пъхна ръка под хавлията й, нагоре по бедрото, стисна я. Тя забърза напред.
Стълбите водеха до откритата кърма на хидрофойла. Ярката слънчева светлина се отразяваше в белите дъски. Трима мъже седяха на скамейки до бордовете — с автомати в ръце.
Огледаха я.
Тя уви още по-плътно хавлията около себе си. Не можеше да се отърси от усещането за пръстите на Раул по крака си. Гигантът излезе след нея, следван от Алберто.
Рейчъл заобиколи преградата, която отделяше стълбището от палубата. И видя Монк.
Той лежеше по корем, само по боксерки, китките му бяха вързани на гърба и пристегнати към глезените. Изглежда, два от пръстите на лявата му ръка бяха счупени, защото бяха извити под невъзможен ъгъл. Кръв беше размазана по палубата. Той отвори едното си подуто око и я погледна.
Не я посрещна със закачка.
И това я изплаши повече от всичко.
Раул и хората му явно си бяха изкарали гнева на Монк, поради липса на друга жертва.
— Развържете му ръцете — нареди Раул. — И го обърнете по гръб.
Мъжете бързо се подчиниха. Монк изстена. Обърнаха го по гръб и един от пазачите опря дулото на автомата си в ухото му. Раул грабна една пожарна брадва от стойката.
— Какво правиш? — Рейчъл застана между него и Монк.
— Зависи от теб — каза Раул и метна брадвата на рамо. Един от мъжете сграбчи Рейчъл за лактите и ги изви зад гърба й. Повлякоха я назад.
Раул посочи с брадвата към третия мъж.
— Седни му на гърдите и притисни лявата му ръка при лакътя. — Пристъпи напред, докато мъжът изпълняваше нареждането му, и погледна Рейчъл. — Ако не се лъжа, професорът ти зададе въпрос.
Алберто пристъпи напред.
— И не пропускай нито една подробност.
Рейчъл беше толкова ужасена, че изобщо не можеше да реагира.
— На тази ръка има пет пръста — каза Раул. — Ще започнем със счупените. Те и без това не са му от полза в момента, — И вдигна брадвата.
— Не! — успя да извика Рейчъл.
— Недей… — изграчи й Монк. Пазачът с автомата го ритна в главата.
— Ще ви кажа! — викна Рейчъл.
И заговори бързо. Обясни всичко, което се беше случило, от това как бяха намерили тялото на Александър до активирането на древните батерии. Не пропусна нищо освен истината.