Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Около него заплува кървав облак.
Нападателят измъкна ножа си и облакът потъмня още повече.
Рейчъл забеляза розовата ивица през гърдите на черния костюм.
Кат.
Първият водолаз се мяташе лудо, давеше се в маската си. Опита се да заплува към повърхността, но на пътя го чакаше Кат и с ножовете си бързо го освободи от земните му мъки.
После изблъска с крака трупа му встрани. Кислородната бутилка и коланът с тежестите бързо го повлякоха към дъното.
Приключила с това, Кат довлече шейната при Рейчъл и Монк, посочи към повърхността, после и към шейната.
Бърз начин да се измъкнат.
Рейчъл нямаше представа как се управлява това нещо… Монк обаче имаше. Обкрачи късата седалка и стисна ръчките. Даде й знак да се хване за него.
Тя го направи и обви ръце около раменете му. Зрението й вече се изпъстряше с бели петна.
Кат заплува към другата шейна с харпун в ръка.
Монк завъртя дросела и шейната ги повлече нагоре, към безопасност и въздух.
Пробиха повърхността като кит в полет, после се пльоснаха обратно. Сблъсъкът разтърси Рейчъл, но тя не отпусна хватката си. Монк поведе шейната на зигзаг между горящите отломки. Водата беше покрита с дебел слой газолин и масло.
Рейчъл пусна едната си ръка, колкото да свали маската си и да напълни дробовете си с въздух. После издърпа и маската на Монк.
— Ох — възкликна той. — Внимавай с носа ми! Подминаха преобърнатия корпус на лодката си… и се озоваха току под носа на хидрофойла, който ги чакаше вляво.
— Може да не са ни видели — прошепна Монк. Изтрещяха изстрели — тегел през водата, право към тях.
— Дръж се! — изкрещя Монк.
Раул изтика с харпуна си Грей от скривалището му. Друг водолаз почти опря второ острие в гърлото му.
После Раул замахна към него с нож.
Грей се дръпна инстинктивно, но ножът само сряза коланите на бутилката му. Тежкият цилиндър падна на дъното. Раул му даде знак да откачи регулатора си. Какво искаха — да го удавят ли?
Раул посочи входа на тунела.
Явно първо щяха да го разпитат.
Нямаше избор.
Грей преплува разстоянието до входа, заобиколен от неколцина пазачи. Навлезе в устието му, като трескаво се опитваше да измисли някакъв план. Стигна до входния вир и откри, че в камерата вече има и други мъже във водолазни костюми. Минибутилките им бяха достатъчно малки, за да преплуват тунела, без да ги свалят. Някои вече смъкваха бутилките и жилетките си. Други го посрещнаха с насочени харпуни, явно предупредени от Раул.
Грей се измъкна от вира и свали маската си. Харпуните следяха и най-малкото му движение.
Забеляза Сейчан. Стоеше облегната на една от стените и изглеждаше необичайно спокойна. Вдигна леко пръст и това беше единственият знак, че го е познала.
„Здрасти“.
Раул дойде последен. Изправи се във вира и разкърши рамене — явна демонстрация на физическа сила. Сигурно едва беше проврял исполинската си снага през тунела. Бутилката си беше оставил навън.
Свали маската и качулката си и тръгна към Грей.
Грей за пръв път имаше възможност да огледа добре противника си. Чертите му бяха остри, носът — дълъг и тънък. Черната му коса висеше до раменете. Ръцете му, дебели като бедрото на Грей, набъбваха от мускули — явно резултат от стероиди и твърде много време във фитнеса, а не от физическо натоварване в реалния свят.
Евробоклук, помисли си Грей.
Раул надвисна над него в явен опит да го сплаши.
Грей само повдигна въпросително вежда.
— Какво?
— Ще ни кажеш всичко каквото знаеш — каза Раул. Английският му беше добър, но със силен привкус на презрение и нещо немско.
— И ако не го направя?
Раул махна с ръка и сякаш по негов знак още един човек изскочи от вира. Грей го позна веднага — Вигор. Бяха открили монсеньора.
— Малко неща могат да убягнат на сканиращ радар — каза Раул.
Буквално извлякоха Вигор от вира, доста грубо. От раната на главата му се стичаше кръв. Бутнаха го към тях, но той се спъна и падна тежко на колене.
Грей се наведе да му помогне, но върхът на харпун го принуди да се изправи.
Още един водолаз се появи във вира. Носеше нещо. Раул отиде да го вземе. Още един от онези продълговати снаряди. Запалителна граната.
Раул метна устройството на рамо и се върна при тях. Вдигна харпуна си и го насочи към слабините на Вигор.
— Понеже монсеньорът и без това се е заклел да не използва по предназначение тази част от анатомията си, мисля да започнем от нея. Една грешка от твоя страна и монсеньорът ще може да се включи в кастратския хор на църквата си.