Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Отне ни известно време, но накрая решихме гатанката. Картата, Седемте чудеса — всичко сочи назад към началото. Пълен кръг. Обратно към Рим.
Очите на Алберто грейваха все повече; от време на време я прекъсваше да зададе въпрос или кимаше доволно. — Да, да…
— Това е всичко, което научихме — завърши Рейчъл. Алберто се обърна към Раул.
— Лъже.
— И аз така си помислих. — И замахна с брадвата.
16:16
Писъкът й му достави искрено удоволствие.
Измъкна острието на брадвата от палубата. Беше пропуснал на косъм пръстите на пленника. Метна пак брадвата на рамо и се обърна към Рейчъл. Лицето й беше пребледняло почти до прозрачност.
— Следващия път ще е наистина — предупреди я. Доктор Алберто пристъпи напред.
— Нашият приятел е снимал пирамидата от различни ъгли. На една от снимките се вижда квадратен отвор. За който ти пропусна да споменеш. Това е равностойно на лъжа, а да се лъже е грях. Нали така, Раул?
Раул вдигна брадвата.
— Да опитаме ли пак?
Алберто се приведе по-близо до Рейчъл.
— Няма нужда приятелят ти да се разделя с части от анатомията си. Знам, че сте взели нещо от гробницата. Не е логично да ни насочват слепешката към Рим без някакво допълнително указание. Какво взехте от пирамидата?
Сълзи се стичаха по лицето й.
Раул прочете агонията и терзанието, изопнали всяка черта на лицето й. Спомни си усещането отпреди малко и се възбуди до болка. През еднопосочно огледало беше гледал как една от кучките на капитана бърка с пръсти в Рейчъл. Искал беше сам да извърши точно това претърсване, но капитанът беше отказал. Корабът бил негов, следователно той определял правилата. Раул не настоя. Капитанът и без това се беше вкиснал от новината за смъртта на Сейчан.
Освен това Раул съвсем скоро щеше сам да направи подробна инспекция на тази жена… само че не смяташе да е толкова нежен, никак даже.
— Какво взехте? — настоя Алберто.
Раул разкрачи крака за по-добра опора и вдигна брадвата над главата си. Прясно зашитата рана на ръката го заболя, но той не обърна внимание на болката. Може би тя нямаше да каже… може би това щеше да се проточи…
Само че жената се огъна.
— Ключ… златен ключ — изскимтя тя, после се свлече на колене. — Грей… командир Пиърс го взе.
Зад сълзите й Раул долови нишка на надежда. Знаеше как да смазва надеждата. Замахна силно. Брадвата отсече ръката на мъжа при китката.
16:34
— Време е да тръгваме — каза Грей.
Беше отпуснал на Вигор и Кат още четиридесет и пет минути, за да говорят по телефона с всички местни болници и медицински центрове, дори и с градската полиция — в последния случай, без да навлизат в подробности. Възможно беше хората му да са пострадали и да не могат да се свържат с тях. Или пък се бяха озовали в някоя арестантска килия.
Сателитният телефон в раницата му иззвъня. Всички обърнаха очи натам.
— Слава Богу — възкликна Вигор.
Само шепа хора знаеха този номер — директор Кроу и членовете на екипа.
Грей грабна телефона и издърпа антената. Приближи се до прозореца.
— Командир Пиърс слуша.
— Ще съм кратък, за да няма объркване.
Грей се напрегна. Беше Раул. Което можеше да означава само едно…
— При нас са жената и колегата ти. Ще направиш каквото ти кажа, иначе ще изпратим главите им по пощата до Вашингтон и Рим съответно… след като си поиграем до насита с телата им, разбира се.
— Откъде да знам, че още са…
Нещо изстърга в другия край на линията. Нов глас, променен почти до неузнаваемост. Рейчъл хлипаше.
— Те… аз… отрязаха ръката на Монк. Той… Взеха й телефона.
Грей се опита да запази самообладание. Не беше време за емоции. Въпреки това пръстите му се впиха до болка в апарата. Сърцето му се качи в гърлото.
— Какво искаш?
— Златния ключ от гробницата — каза Раул.
Значи знаеха. Грей разбираше защо Рейчъл е издала тайната. Не би могла иначе. Сигурно беше разменила информацията срещу живота на Монк. Двамата щяха да са в безопасност, докато Дворът знаеше, че ключът е у Грей. Това, уви, не означаваше, че няма да ги подложат на още мъчения, ако той не им съдействаше. Спомни си в какво състояние бяха заварили изтезаваните свещеници в Милано.
— Искаш размяна — студено каза той.
— Има един полет на египетските авиолинии за Женева. Самолетът излита от Александрия в девет вечерта. Бъди на самолета. Само ти. Ще намериш фалшиви документи и билети в едно шкафче, така че пътуването ти няма да бъде регистрирано в компютрите. — Последваха указания за шкафчето. — Няма да се свързваш с началниците си — нито във Вашингтон, нито в Рим. Ако го направиш, ще разберем. Ясно ли е дотук?