Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
После падна безсилно на каменния под.
Грей прокле късмета си. Беше уцелил запалителната граната, която още висеше преметната на ремъка през рамото му. Спасен от собствената си шибана бомба.
Гигантът се скри зад завоя.
— Трябва да се махаме — каза Кат. — Убих двамата пазачи отвън. Промъкнах се с една от собствените им шейни и ги сварих неподготвени. Но не знам още колко има наоколо.
Грей погледна към тунела. Колебаеше се. Вигор вече газеше през водата.
— А Рейчъл?
— С Монк ги качих на друга шейна. Вече трябва да са стигнали до брега.
Вигор я прегърна, очите му грееха от сълзи на облекчение. После смъкна маската си.
— Командире?
Грей се чудеше дали да не тръгне след Раул, но притиснатото в ъгъла куче е най-опасно. Не знаеше дали Раул няма пистолет в непромокаема опаковка или друго някакво скрито оръжие, но пък определено имаше бомба. Можеше да я заложи с къс фитил и да ги взриви всичките.
Обърна се.
Имаха каквото им трябваше.
Опипа чантичката на кръста си и скрития вътре златен ключ.
Време беше да тръгват.
Сложи си маската и отиде при другите. Мъжът, когото беше прострелял в гърлото, вече беше мъртъв. Другият стенеше със стрела в корема. Под него се събираше локва кръв. Стрелата беше пронизала бъбрека. След минути и той щеше да е мъртъв.
Грей не изпита жал. Помнеше жестокостите в Кьолн и Милано.
— Да се махаме оттук.
Раул издърпа стрелата. Стоманата изстърга в кост. Огън се стрелна нагоре по ръката му към гърдите и го остави без дъх. Рукна кръв. Той си смъкна ръкавицата и стегна неопрена около дланта си с надеждата да спре кървенето.
Нямаше счупени кости.
Доктор Алберто Менарди имаше необходимите медицински познания да го закърпи.
Раул огледа помещението, осветено от лъча на фенерчето, което беше захвърлил на пода. Що за място беше това, по дяволите?
Стъклена пирамида, вода, звезден купол…
Последният оцелял, Курт, се появи откъм прохода. Беше отишъл на разузнаване.
— Тръгнали са си — докладва той. — Бернар и Пелц са мъртви.
Раул приключи с ръката си и се замисли за следващия си ход. Налагаше се да се евакуират бързо. Американците можеха да пратят насам египетската полиция. Първоначалният план беше да подмамят местните власти с хидрофойла, докато Раул и хората му проведат на спокойствие пълно разследване под водата, после да се изтеглят с раздрънканата и съвсем обикновена на вид яхта, която ги чакаше горе.
Сега нещата се бяха променили.
Раул изпсува и се наведе към раницата си на пода. В нея имаше цифрова камера. Щеше да заснеме всичко, да го занесе на Алберто и да тръгне след американците.
Докато вадеше камерата, закачи с крака си ремъка на запалителната граната. Част от непромокаемото й платно се разви. Той не обърна внимание, докато не забеляза бледочервеникаво сияние на съседната стена.
Мамка му…
Грабна бомбата и я завъртя да погледне дигиталното екранче.
00:33.
Забеляза дълбоката вдлъбнатина в обвивката й близо до таймера. Там, където онова американско копеле я беше уцелило със стрелата.
00:32.
Ударът беше задействал таймера. Раул въведе кода за отмяна. Нищо. Скочи и от рязкото движение болка прониза ранената му ръка.
— Тръгвай — нареди той на Курт.
Курт не можеше да откъсне поглед от бомбата. Но накрая все пак кимна и хукна към тунела.
Раул взе камерата, направи няколко бързи снимки, прибра я в един непромокаем джоб на костюма си и се гмурна в тунела.
00:19.
Стигна до входната пещера. Курт вече беше изчезнал.
— Раул! — извика го някой.
Той се стресна, но се отпусна, като видя, че е Сейчан. Кучката още беше прикована в другия тунел. Раул й махна.
— Приятно ми беше да работя с теб.
Сложи си маската и се гмурна във вира. Провря се през тунела и завари Курт да го чака на изхода — оглеждаше два трупа: още двама техни другари.
Див бяс изпълни Раул до пръсване.
После глуха вибрация разтърси водата със звук като от минаващ товарен влак. Тунелът зад него изплю мътно оранжево сияние. Раул погледна назад, но сиянието се стопи бързо. Вибрациите — също.
Край.
Раул затвори очи. Нямаше какво да покаже като резултат от днешната акция. Дворът щеше да му отреже топките… а сигурно и нещо отгоре. Замисли се дали просто да не изчезне. Имаше пари, скътани в три различни швейцарски банки.
Но щяха да го преследват.
Радиото оживя в ухото му.
— Тюлен едно, тук Бавен влекач.
Раул отвори очи. Яхтата, която трябваше да ги прибере.
— Тюлен едно слуша — с гробовен глас отговори той.