Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Да — изсъска той. — Но откъде да знам, че ще изпълниш своята част от сделката?
— Няма откъде. Но като жест на добра воля, когато кацнеш в Женева, пак ще се свържа с теб. Ако следваш точно указанията ми, ще освободя колегата ти. Ще бъде настанен в местна швейцарска болница. За което ще получиш задоволително потвърждение. Но жената ще остане при нас, докато не ни предадеш златния ключ.
Грей знаеше, че предложението да освободят Монк вероятно е искрено, макар и не продиктувано от добра воля. Животът на Монк беше нещо като аванс по сделката, начин да подлъжат Грей да им съдейства. Опита се да не мисли за казаното от Рейчъл. Бяха отрязали ръката на Монк.
Нямаше избор.
— Ще бъда на самолета — каза той. Раул още не беше свършил.
— Другите от екипа ти — кучката и монсеньорът — могат да правят каквото искат, стига да не ни се пречкат в краката. Ако някой от тях стъпи в Италия или Швейцария обаче, сделката отпада.
Грей се намръщи. Разбираше защо искат да ги държат извън Швейцария… но Италия защо? И тогава се сети. Представи си картата на Рейчъл. Линията, която беше начертал. И която сочеше Рим. Рейчъл беше разкрила много… но не всичко.
Добро момиче.
— Съгласен съм — каза Грей. В главата му вече се въртяха различни сценарии.
— При първия знак за двойна игра можеш да се простиш завинаги с жената и с колегата си. Е, може и да ги видиш пак… във вид на телесни части, които ще получаваш ежедневно по пощата. — Връзката прекъсна.
Грей се обърна към другите. Преразказа им разговора.
— Смятам да се кача на самолета.
Всичката кръв се беше отцедила от лицето на Вигор — разбираше, че най-лошите му страхове са се оправдали.
— Могат да ти направят засада, на всеки етап — възрази Кат.
— Така е, но смятам, че докато се движа към тях, ще ме оставят на мира — каза Грей. — Няма да рискуват да изгубят ключа при неуспешен опит за нападение.
— А ние? — попита Вигор.
— Искам и двамата да заминете за Авиньон. И да работите върху загадката там.
— Аз… не мога — промълви Вигор. — Рейчъл… — И се отпусна тежко на леглото.
Грей се постара гласът му да звучи твърдо.
— Рейчъл ни спечели възможност да успеем в Авиньон. Платена с кръвта и ръката на Монк. Няма да позволя усилията им да отидат на вятъра.
Вигор вдигна очи към него.
— Трябва да ми се довериш — още по-твърдо каза Грей. — Ще измъкна Рейчъл. Имаш думата ми.
Вигор впи очи в него, опитвайки се да прочете нещо в лицето му. Каквото и да откри, то, изглежда, му вдъхна поне малко решителност.
Грей се надяваше тя да му стигне.
— Ти как ще… — започна Кат. Грей поклати глава.
— Колкото по-малко знаем за действията си, толкова по-добре. Като измъкна Рейчъл, ще се свържа с вас.
И тръгна.
С една надежда.
17:55
Сейчан седеше в тъмното и държеше парче от счупен нож.
Острият прът, пробил рамото й, още я приковаваше към стената. Дебелото повече от два сантиметра копие се беше забило под ключицата й и бе излязло през горната част на рамото, без да засегне големите кръвоносни съдове. Но я държеше в плен. Кръв се стичаше по вътрешната страна на водолазния й костюм.
Всеки миг беше агония.
Но беше жива.
Последният от мъжете на Раул беше издъхнал тихо, долу-горе по времето, когато живите му колеги се изнесоха от пещерата. Запалителната бомба, заложена от Раул, не беше причинила почти никакви щети във входната пещера. Горещината при взрива едва не беше сварила Сейчан — сега обаче тя можеше да се сгрее само със спомена за нея.
Беше й студено и студът я мъчеше дори през костюма. Каменните повърхности изпиваха топлината от тялото й. А кръвозагубата не помагаше.
Но тя нямаше да се предаде. Опипа счупеното острие в ръката си. От известно време човъркаше с него каменния блок, в който беше забито копието. Ако успееше да го разхлаби и да го измъкне…
Отчупени парченца камък бяха посипали пода. При тях беше и счупената дръжка на ножа. Беше се счупила малко след като Сейчан започна да дълбае камъка.
Останало й беше само седемсантиметрово острие. Пръстите й се бяха разкървавили от острия ръб и грапавата скала. Усилията й бяха напразни.
Студена пот покриваше лицето й.
Някъде встрани се появи светлинка. Сейчан реши, че халюцинира. Обърна глава. Вирът при входа блестеше. Светлината стана по-силна.
Водата се раздвижи. Някой идваше.
Сейчан стисна острието на ножа — със страх и надежда едновременно.
Кой?
Тъмен силует изскочи над водата. Водолаз. Лъч на фенерче я заслепи, докато човекът цапаше към брега.
Тя заслони с ръка очите си срещу внезапната светлина.