Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Промърмори на Рон, че ще се поразходи, метна чантичката си на рамо и напусна ложата. Кимна на охраната отвън и закрачи по празния коридор. Чуха се нови овации иззад затворените врати и точно тогава тя зави по коридора.
Искаше й се Моли да бъде при нея, а не навън с приятелите си. През изминалите два дни помежду им сякаш имаше магия. Моли бъбреше непрестанно, решена да осведоми сестра си за всички подробности от живота си. Фийб се усмихна. Може и да съжаляваше за някои неща, случили се през последните месеци, но никога нямаше да съжалява за решението да задържи Моли.
Толкова беше потънала в мислите си, че не беше обърнала внимание колко се е отдалечила, докато една от вратите не се отвори, заливайки я с нови овации. Видя, че оттам излиза Рийд и пръстите й се вкопчиха в чантата й. Последното, което й се искаше, беше да се срещне с него, но той вече я беше забелязал и тя не можеше да се измъкне.
Последната победа на Старс сложи край на престорената дружелюбност и вече не беше останало друго, освен враждебност. Когато стигна до нея, той запали цигара и примижа срещу дима.
— Да не би мачът да те отегчи вече?
Нямаше желание да спори, затова повдигна рамене.
— Не. Просто съм притеснена. Ами ти?
Излязох да изпуша една цигара, това е всичко. Димът, който нахлу в коридора при отварянето на вратата, още не се беше разсеял.
— И ти се притесняваш.
Веднага й се прииска да си беше държала устата затворена. Въпреки че нямаше намерение да го предизвиква, той беше приел думите й по този начин.
— Дори половината мач не е минал. Не бих празнувал още.
— Не го и правя.
Те чуха нови овации и той дръпна ядосано от цигарата.
— Цял живот си била с късмет. Ти си единственият човек, когото познавам, който дори и в куп боклуци да стъпи, те ще се превърнат в злато.
— Винаги съм смятала, че ти си късметлията.
Той изръмжа.
Тя стисна чантата си.
— И след всичките тези години продължаваш да ме мразиш, нали? Така и не разбрах защо. Ти имаше всичко, което аз исках.
— Ами да — промърмори той. — Пораснах в скапан апартамент с майка невротичка и без баща.
— Имаше баща. Имаше моя баща.
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Права си. Така е. Бърт ме обичаше повече, отколкото теб, чак до смъртта си. Просто искаше да ти даде урок. Той непрекъснато казваше, че си единствения му провал. Мислеше, че ще улегнеш, ако те измъкне от онези, сбърканите, с които ти все се мъкнеше. — Рийд загаси цигарата си в един от пълните с пясък пепелници, сложени до стената. — Бърт не искаше да стане така. Никой не можеше да предвиди всички случайности, случили се през този сезон. Сейбърс загубиха Симисън и МакГуайър, Чарджърс загубиха Уайзък. Билс и Долфинс се разпадат. Исусе, ако той имаше представа, че Старс ще стигнат плейофите, той не би те пуснал да се приближиш до отбора, дори и за ден.
— Старс наистина стигнаха до плейофите. А според овациите и сега печелят.
Лицето му потъмня от гняв. Преуспяващият, делови мъж беше изчезнал и на негово място се показа жестокият тиранин от детството й.
— Дявол да го вземе, злорадстваш, нали?
— Не е…
Но отрицанието й дойде твърде късно, защото той вече я беше притиснал с тяло до стената. Тя примижа, когато раменете се разтресоха и чантата й падна на земята.
— Ти съсипа всичко! Винаги си го правила!
Уплашена тя го блъсна с длани в гърдите.
— Пусни ме или ще викам!
— Хайде де. Ако ни види някой, ще си помисли, че ме сваляш, както сваляш всички останали.
— Наистина ще го направя, Рийд! Пусни ме.
Тя замръзна, когато усети как ръката му се плъзва върху гърдите й и ги притиска.
— На осемнайсет беше страхотно парче и все още си.
Тя не можеше да помръдне от изненада.
— Махни ръцете си от мен!
— Когато аз реша.
Тя се бореше да се измъкне от налудничавото му докосване, но тялото му я притискаше. Изражението му я изплаши. Очакваше да види похот, но видя нещо по-опасно. Видя омраза и желание да упражни силата си върху нея, както винаги.
— Старс може и да останат за теб, но преди да си въобразиш, че ще се смееш последна, има още нещо, което трябва да узнаеш.
Триумфалното му изражение предизвика тръпки от ужас по тялото й. Тя отново беше детето, което го гледаше как държи снимката на майка й. Въпреки че бяха заобиколени от осемнадесетте хиляди зрители, тя никога не беше се чувствала по-самотна.