Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Играчите постоянно биват отстранявани. Това е част от играта.
— Не знаеш какво е! Веднъж си някой, после никой не те знае.
— За сина си ли говориш или за себе си?
— Млъквай!
Очите му се изцъклиха, кожата му доби леко пурпурен оттенък.
Тя се страхуваше да го притиска повече, затова се смълча.
Той насочи пръст към нея.
— Виж, ти въобще не ме интересуваш. Не искам да те нараня, но ще го направя, ако се наложи. Защото няма да позволя Старс да спечелят този мач, каквото и да става.
Рон стигна до тунела, точно когато играчите излизаха на терена. Ужасявайте се от онова, което трябваше да направи. През цялата седмица Дан се държа като мечок — темпераментен, непредсказуем и неподатлив на усмиряване. Нямаше представа как ще реагира той на тази объркваща новина.
Дан излезе от съблекалнята и Рон тръгна до него.
— Опасявам се, че имаме проблем.
— Оправи се. В случай, че не си забелязал, аз се опитвам да спечеля мача, а…
Рон притисна сгънатата носна кърпа до челото си.
— Фийб изчезна.
Дан спря рязко и лицето му пребледня.
— Какви ми ги говориш?
— През втората четвърт излезе от ложата и въобще не се върна. Някой намерил чантичката й в коридора. Обадих се у тях и в офиса й. Проверих в бърза помощ и изпратих човек да провери във всички ложи. Няма я, Дан. И вече си мисля, че нещо не е наред.
Рон беше наблюдавал Дан в напрегнати положения, но никога не беше виждал такава уплаха в очите му.
— Не! Тя не може… За Бога! Обади ли се в полицията?
— Да, но тъй като е много рано, те не го приемат толкова сериозно. Неприятно ми е да ти причинявам това насред мача, но се сетих, че ти можеш да знаеш някое друго място, където да я потърся. Сещаш ли се нещо? Има ли някакво друго място, където може да бъде?
Дан беше замръзнал, с обърнати очи и пребледняло лице.
— Не. — Той сграбчи Рон за ръката. — Говори ли с Моли? Исусе! Говори с Моли! Фийб може да е с нея!
Рон никога не беше виждал Дан да се държи така и осъзна, че в отношенията между собственичката на Старс и главния треньор има нещо повече, отколкото беше подозирал.
— Моли не я е виждала от началото на мача. Доста се притесни. Съпругата на Тъли е с нея сега.
— Ако с Фийб се случи нещо…
Един от помощник-треньорите се появи на входа на тунела.
Дан се завъртя към него. Мускулите на врата му бяха изпъкнали като въжета.
— Мамка му, остави ме на мира!
Рон усети чувството за безпомощност, обхванало Дан, затова сложи ръце на раменете му.
— Трябва да се върнеш на игрището! Точно сега не можеш да направиш нищо за Фийб. Ще ти се обадя веднага, ако я открием.
Дан го изгледа замаяно.
— Не позволявай да й се случи нещо, Рон. Намери я, за Бога!
Рон искаше да може да го увери в това, но засега можеше да каже само:
— Ще направя всичко възможно.
На долния етаж Хардести бръкна в джоба си, за да извади нов пакет цигари. Очите на Фийб пареха от дима, в добавка към болката в ръцете и китките й. Мълчанието беше опънало нервите й дотолкова, че тя просто трябваше да заговори.
— На кого е този офис?
Тя помисли, че той няма да й отговори, но той повдигна рамене.
— На един от инженерите. Той трябва да стои при генераторите, докато мачът свърши и няма да се появи, ако се надяваш на това.
Мълчаливият екран показа как Сейбърс хвърлят топката. Тя потръпна, когато той усили говора.
— Няма да се измъкнеш след това.
— Знаеш ли? Не ми пука. Стига Старс да загубят титлата, въобще не ми пука.
Хардести погледна към телевизора, после отиде до бюрото. Вдигна телефона и набра четири цифри. Изминаха няколко секунди преди да заговори в слушалката.
— Тук е Боб Смит от Старс. Фийб Съмървил е при мен и иска да говори с треньор Кейлбоу. Прехвърлете този разговор при него. — Той млъкна и се заслуша. — Тя пет пари не дава за упълномощаването. Казва, че е важно, а тя е шефът, а пък задникът си е твой, така че прави каквото искаш.
Който и да беше на другия край, явно беше решил да изпълни искането, защото Хардести бутна телефона към края на бюрото, възможно най-близо до мястото й. Колелцата на стола й изскърцаха, когато той хвана облегалката и я избута до телефона.
Той чакаше мълчаливо, с ръка, стиснала слушалката, после се напрегна.
— Кейлбоу? Тук има един човек, който иска да говори с теб.
Той бутна слушалката към Фийб.
— Дан?
Гласът й беше изтънял от страх.
— Фийб? Къде си? За Бога, добре ли си?
— Не, аз…
Тя извика от болка, когато Хардести сграбчи косата й и я дръпна силно.
Дан изтръпна.
— Фийб! Какво стана? Там ли си? Кажи нещо!
Сърцето му бумтеше, а на челото му изби студена пот. Тормозеха Фийб, а той не можеше да направи нищо. Страхът свали всички пластове, натрупани от инстинкта му за самосъхранение и той осъзна ослепително ясно колко дълбока е любовта му към нея. Не искаше да живее повече, ако й се случеше нещо. Извика името й, опитвайки се да вложи всичко, което изпитваше към нея, но не можеше да й каже.