Избрах теб

— Вярно е. Моята майка също. Бърт се женеше само за такива жени. Той обичаше да са руси, привлекателни и не много умни. Наследили сме ума си от него, Мол, не от майките си. — Тя се заигра с кърпичката в ръцете си. — Но майка ти беше една от най-милите жени, които съм срещала. Тя те обичаше толкова много. Аз избягах, когато ти беше съвсем мъничка, но все още си спомням как тя те държеше часове наред, дори когато ти беше заспала. Просто не можеше да повярва, че те има.

— Иска ми се да помнех нещо.

— Мила жена беше. Често ми разказваше разни неща от живота си. Същото правеше и Кууки, втората съпруга на Бърт. И двете бяха много мили.

Моли поглъщаше всяка дума.

— Разкажи ми за тях.

Фийб подсмръкна и попи носа си.

— Ами… Бърт открил и трите си съпруги в Лас Вегас. Никоя от тях нямала нищо друго, освен хубава външност. Бяха изключителни жени. Понякога си мисля, че празноглавка е просто дума, която мъжете са измислили, за да се чувстват нещо повече от жените, които успяват да оцелеят по-добре от тях.

Пух скочи в скута й и тя погали пухкавата му козина.

— Вместо да се самосъжаляват, съпругите на Бърт бяха работили здраво, за да постигнат нещо в живота си. Бяха оцелели след лошите мъже, отвратителните условия за работа, бронхитите, които хващали заради оскъдните дрехи. И всичко това — с усмивка. Майка ти не се отчайваше, дори и след като разбра какъв човек е Бърт в действителност. — Тя се усмихна несигурно на Моли. — Имаш в наследство пайети и мрежести чорапогащи, Мол. Трябва да се гордееш с това.

Сестра й, с мрачното лице и великолепния ум, очевидно беше възхитена от идеята. Фийб я наблюдаваше и внезапно в главата й проблесна ужасна мисъл, която измести собствената й мъка.

— Имаш нейни снимки, нали?

— Не. Няколко пъти молих Бърт, но той ми каза, че няма никакви.

— Как можах да не те попитам.

Фийб стана, отиде до гардероба си и се върна след малко с една от кутиите, които беше изпратила от Ню Йорк. Моли я наблюдаваше как обръща съдържанието й на леглото и търси това, което й трябва.

— Знам, че е някъде тук. А, ето я.

Тя извади снимка в евтина рамка. Лейра седеше на един шезлонг до басейна и държеше в скута си новородената Моли. Русата коса на Лейра беше прибрана с шарен шал на цветенца, а тя се беше навела и се усмихваше на Моли, която беше увита в розово одеялце.

Фийб си пое дълбоко дъх и подаде снимката на сестра си.

Моли я докосна внимателно, сякаш се страхуваше, че тя ще се стопи в ръцете й, после се вгледа в лицето на майка си. Тя сякаш бе изпълнена със страхопочитание.

— Красива е.

— Мисля, ме имаш нейните очи — каза тихо Фийб.

— Иска ми се да я познавах.

— И на мен ми се иска. Ще ми я дадеш ли?

— Разбира се. Аз я взех с мен, когато избягах. Преструвах се, че е моя майка.

Моли я изгледа, после от устните й се изплъзна стон. Този път Фийб я прегърна.

— Извинявай, че бях толкова лоша. Толкова ти завиждах, че Бърт те обича, защото мен ме мразеше.

Фийб погали косата на сестра си.

— Не те мразеше, нито пък мен обичаше.