Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Той блъсна вратата, за да я затвори.
— Върви там!
— Защо го правиш?
— Мърдай!
Тя се запрепъва назад. Постепенно забеляза, че се намира в помещение, което е едновременно стая на охраната и склад. Видя сиво метално бюро, шкаф с полици и цяла стена с метални рафтове, върху които имаше машинни части и картонени кутии.
Той посочи с оръжието към един стол на колелца, който беше леко скъсан на седалката.
— Сядай.
Краката й трепереха, когато се отпусна на стола. Овалната облегалка изскърца и поддаде леко, когато тя се облегна назад. Тя се взираше замаяна в грозното черно оръжие, което бе насочено към сърцето й. То не трепна, когато той се наведе и извади едно въже за простиране иззад някаква кутия, която лежеше на металния рафт на шкафа до бюрото.
— Кой си ти? — прошепна тя.
Вместо да отговори, той завъртя с крак седалката й и Фийб се оказа с лице към стената. Автоматично, тя се опита да обгърне тялото си, но той сграбчи ръцете й и ги дръпна зад гърба й. Тя извика уплашено.
Гърдите му изхриптяха, докато връзваше китките една до друга и после до металната част, която поддържаше облегалката. Тя се люлееше заплашително и дърпаше ръцете й.
Когато я завърза, той отново ритна стола, който полетя към отдалечения ъгъл на претъпканата стая. Тя го спря с крака, преди да се е блъснал в стената, а после се завъртя към мъжа, обхвана я паника.
Опита се да бъде благодарна, че не е завързал краката й, но въжето прерязваше китките й и болката я заливайте непрестанно. Той взе оръжието от металния рафт, където беше го оставил да лежи, докато я завърже, после го мушна в кожения кобур, който висеше на бедрото му.
Колко ли време щеше да мине, преди Рон да разбере, че я няма? Пребори се с истерията, която се надигаше в нея, защото осъзнаваше, че каквото и да се случи, тя ще трябва да мисли разумно.
Чу далечна музика и разбра, че първите две четвъртини са свършили. Опита се да превъзмогне болката в ръцете и китките си и започна да оглежда помещението.
Очуканото сиво бюро до стената беше претъпкано с формуляри, каталози и отпадъчни хартии. Върху един шкаф с четири чекмеджета стоеше телевизор, целият с петна от мазни пръсти. На стената зад бюрото висяха листи и един календар, показващ гола жена, която държи надувна топка в ярки цветове.
Мъжът запали цигара, като я държеше между грубите си пръсти, по които имаше петна от никотин.
— А сега да ти кажа какво става. Няма за какво да се тревожиш, стига гаджето ти да прави, каквото му кажа.
— Не разбирам за какво говориш.
— Да. Но мисля, че няма голямо значение.
Той отиде до шкафа и включи телевизора. На черно-белия екран се появиха седналите в кабините си коментатори, облечени в униформени сака на различните средства за информация.
— … Старс играха бляскаво през първата половина. Нападението им се организираше добре. Успяваха да запазят топката. Сейбърс ще трябва да бъдат много по-агресивни, ако искат да участват в играта.
В долната част на екрана се виждаше резултатът: Старс — четиринайсет, Сейбърс — три.
Мъжът изруга злобно и намали говора. Фийб го огледа по-подробно, докато той крачеше покрай вратата, като дърпаше гневно от цигарата си. Очите й попаднаха пак на пластмасовата табелка с името му.
В този миг тя се сети. Спомни си разказа на Дан за мъжа, който го преследвал, бащата на бивш играч на Старс. Неговото име беше Хардести.
На екрана се появи реклама на бира. Тя навлажни пресъхналите си устни.
— Ръцете ме болят. Въжето е много стегнато.
— Няма да те отвържа.
— Просто поразхлаби въжето.
Трябваше да го накара да говори. Щеше да полудее, ако не разбереше какво мисли да прави той.
— Всичко това е заради сина ти, нали?
Той насочи цигарата си към нея.
— Ще ти кажа нещо. Малкия Рей беше най-добрият защитник, който някога е играл за Старс. Онзи мръсник нямаше причина да го отстранява.
— Треньор Кейлбоу ли?
— Имаше зъб на Рей. Дори не му даде шанс.
— Дан не постъпва така.
Облаци сив дим обвиваха главата му и той сякаш не я чу.
— Ще ти кажа какво си мисля. Той е знаел, че Малкия Рей е по-добър играч, отколкото той е бил някога. Мисля, че му е завиждал. Вестниците направиха голяма работа от Кейлбоу, но той не представляваше нищо, в сравнение с моя Рей.
Тя осъзна, че мъжът е луд. Може би е бил такъв отдавна или пък смъртта на сина му е била последния удар. Тя се опита да скрие страха си.