Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Той замръзна и лицето му пребледня.
— Какво точно искаш да кажеш?
— Познаваме се от месеци, но това е първият път, когато показваш, че искаш от мен нещо повече от секс. Затова ли е цялата работа днес? Полагаш основите за истинско предложение, в случай, че отборът спечели в неделя?
— Не мога да повярвам, че ми казваш тези неща.
Тя се засмя задавено.
— Май никога не съм се замисляла колко добра партия ще бъда. Ако Старс спечелят, който се ожени за мен, получава голям бюст и великолепен футболен отбор. Аз съм мечтата на всеки мъж.
Лицето му беше напрегнато.
— Не казвай нищо повече.
— Всички треньори в лигата ще ти завиждат.
— Предупреждавам те…
— Ще имаш ли същото желание да се ожениш за мен, ако Старс загубят?
Върху лицето му подскочи един мускул.
— Каквото и да се случи на мача в неделя, то няма нищо общо с нас двамата.
— Но ако спечелите, никога няма да бъда сигурна, нали? Единственият начин да узная, че си искрен, е, ако загубите мача и ти все още искаш да се ожениш за мен.
Кажи, че ме обичаш. Дан! Кажи, че искаш да се ожениш за мен, защото ме обичаш, а не защото ти е добре с мен в леглото или искаш да ти раждам деца или пък копнееш за моя футболен отбор. Кажи, че ме обичаш и нека всичко грозно си отиде.
— Ще спечелим този мач.
— Тогава нямаме никакъв шанс — прошепна тя.
— Какво искаш да кажеш?
Душата й кървеше, искаше й се тази болка да престане. Гърлото й беше толкова стегнато, че вече не можеше да говори.
Той я изгледа студено.
— Няма да загубя мача.
В началото не разбра какво иска да каже той. Но когато видя нетрепващото му изражение, тя усети, че й прилошава.
Гласът му беше твърд и гневен. Тя си спомни, че този мъж криеше силните си чувства зад гнева.
— Цял живот съм играл твърдо, но винаги честно, независимо от изкушенията. Предлагали са ми пари. Предлагали са ми наркотици и жени. Но никога не съм губил мач нарочно. И никой не може да ме накара да го направя. Дори и ти.
— Не исках да кажа…
Той я изгледа с презрение и излезе от стаята.
Тя седеше на ръба на леглото и стискаше ръце в скута си. Почти не усещаше как минава времето. Чу гласове в коридора, после Моли заведе близнаците до дома им и малко по-късно се върна. Пух драска известно време на вратата, но Фийб не му отвори и той замина нанякъде. Седеше в стаята и се опитваше да се стегне. В десет часа чу водата в банята на Моли. Съблече се и облече най-стария си халат за баня. Намери утеха в меката, износена тъкан. На вратата й се почука.
— Добре ли си, Фийб?
При други обстоятелства щеше да й стане приятно, че Моли се е загрижила за състоянието й, но сега чувстваше само празнота.
— Боли ме глава. Ще се видим утре, преди да тръгнеш за училище.
Отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа в дърветата, които обграждаха къщата. Очите й се замъглиха от сълзи.
— Фийб?
Не беше чула, че Моли е влязла. Не я искаше при себе си. Рано или късно ще трябва да каже на сестра си, че напускат Чикаго, но не можеше да го направи тази вечер.
— Вратата беше затворена.
— Знам, но… Сигурна ли си, че си добре?
Лампите в стаята светнаха.
Фийб остана обърната към прозореца, защото не искаше Моли да види, че е плакала. Чу лекото тупване от лапичките на Пух по килима.
— Просто ме боли глава.
— Скарахте се с Дан, нали?
— Двамата с Дан се караме постоянно.
— Вие се дразните един друг, но не се карате.
— Сега не се дразнехме, Моли. Беше наистина.
Последва дълга пауза.
— Съжалявам.
— Не виждам защо ще съжаляваш. Да не си забравила, че ме мразиш?
Знаеше, че не е честно да си го изкарва на Моли, но сега това не я интересуваше. Пух се беше наврял в краката й, сякаш я укоряваше.
— Не те мразя, Фийб…
В очите й отново се появиха сълзи.
— Имам нужда да остана сама, ясно ли е?
— Но ти плачеш?
— Просто моментна слабост. Ще я преодолея.
— Не плачи, Дан щеше да се почувства зле, ако знаеше, че толкова те е натъжил.
— Искрено се съмнявам в това.
— Мисля, че си се влюбила в него.
Тя преглътна и сълзите се плъзнаха по лицето й.
— И това ще преодолея.
Тя усети една ръка на рамото си. Гърлото й се сви и нещо в нея сякаш се скъса. Без да знае как се случи това, тя се оказа в прегръдките на Моли.
Моли я потупваше леко по гърба.
— Не плачи, Фийб. Моля те, не плачи. Всичко ще се оправи. Наистина ще се оправи. Не плачи — бъбреше Моли, точно както правеше и с Пух.
Въпреки че положението им беше доста неудобно, защото беше по-ниска, те останаха прегърнати.