Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— О, разбира си, мили ми друже — щом е казано по този начин. Ами хубаво, да се върнем в началото и да го повторим още веднъж. От А до Я. Преди около година към мен се обърна ей онзи тип там, простете, искам да кажа онзи господин, Джейкъб Соломон, с молба да извърша това, което в жълтите вестници наричат „мозъчна трансплантация“. Приех предложението. След разни процедури — подробностите ще научите от него — изпълних задачата. Преместих мозъка и някои спомагателни части от един човешки череп в друг. Когато си тръгвах, трансплантираният мозък показваше добри жизнени показатели. Сега по въпроса „от кой на кого“. Мозъчният донор беше много възрастен мъж, а телесният донор — зряла млада жена. И това е почти всичко, което ми е известно — двамата бяха покрити, както можете да си представите, със стерилно хирургично бельо и прочее, преди да вляза в залата. Напълно подготвени за операция. Мъжът беше в тежко състояние, жената беше мъртва — масивна травма на черепа и мозъка в тази област. Част от мозъчното вещество бе излязло навън. Мъртва като кралица Ана, с изключение на тялото, което бе поддържано по изкуствен начин.
— През първия етап извадих мозъка от черепната кутия на онова жалко подобие на човек чрез хирургични техники, разработени от самия мен. Съмнявам се, че в момента на тази планета съществува друг хирург, способен да извърши нещо подобно. Доколкото успях да разгледам трупа, който сте представили като доказателство, мога да заявя, че това е тялото, за което бях нает от господин Соломон, или поне не забелязах каквито и да било признаци да се различава съществено от него. Идентифицирането на младата жена ей там е друг въпрос. Ако главата й е обръсната, щях да потърся белег от операция. Ако й бяхте направили рентгенови снимки на черепа, щях да проверя дали има тефлонова протеза, която хвърля сянка, различна от тази на човешката кост. Но подобни изследвания едва ли щяха да са окончателни, от гледна точка на освидетелстването, тъй като не е никак трудно както да се поставят тефлонови протези, така и да се направи разрез на теменната област.
— Доктор Бойл, да предположим за момент, че вие сте извадили жив мозък от тялото на веществено доказателство „Дж. Дж.“, тоест на трупа…
— Да предположим? Аз го направих, както ме чухте.
— Не ви противореча, просто използвам съответната правна терминология. И така, вие заявявате, че сте извадили споменатия мозък и сте го трансплантирали в тялото на млада жена. Огледайте се и вижте дали можете да посочите тази жена тук.
— Хайде, пак се правите на умници. Не съм нито гадател, нито председател на комисия в конкурс за красавици, аз съм хирург. Не, благодаря ви. Ако тази млада жена — това човешко съчетание от женско тяло и мозък на мъж — е оцеляла и е жива днес, нещо, за което не съм осведомен, нито следя хода на подобен оздравителен процес и искам да подчертая, че не можете да ме обвинявате за каквото и да било, свързано с него — та ако споменатата жена е жива, няма никакъв начин да я позная. Защо ли? Ще ви отговоря веднага. Господин адвокат, виждали ли сте някога човешко тяло, чиито жизнени функции се поддържат изкуствено и което е подготвено за провеждането на сложна операция? Сигурен съм, че не сте, инак едва ли щяхте да ми задавате такива тъпи въпроси. Но ви уверявам, че при подобни обстоятелства не бихте познали и собствената си жена. Ако искате да се изложа пред съда, сбъркали сте човека.
— Ваша чест, адвокатът на ищците не е в състояние да получи отговор от свидетеля по ключов въпрос.
— Съдът ще се съобрази със забележката. Свидетелят заявява, че може да идентифицира мъжкото тяло, но не е в състояние да го направи с женското. Докторе, признавам, че не съм наясно с един въпрос — вярно е, че не съм специалист по медицина, но все пак ми се ще да зная. Трябва ли да разбираме, че сте готов да извършите подобна операция, без да сте сигурен за идентичността на пациентите?
— Вижте, ваша чест, никога не съм се интересувал от дребните подробности. Господин Соломон ме увери, на юридически език, че „всичко е оправено“, ако използвам точно вашия американски идиом. Уверението му за мен означаваше, че са подготвени съответните документи, че са посрещнати всички правни изисквания и така нататък и че мога да оперирам спокойно. Повярвах му и го направих. Дали съм сгрешил? Трябваше ли да очаквам, че ще поискат да бъда екстрадиран, след като се прибера у дома? Че ще има усложнения и ще се наложи да си потърся друга родина? Защото най-сетне намерих място, където работата ми се цени високо.