Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Аврелия скри зачервеното си лице в шепи и дари дърводелеца с такъв смутен и в същото време засмян поглед, че човекът не можа да избие от главата си спомена за тази сцена в продължение на цяла година. Затова и редовно се отбиваше да пита как вървят нещата в инсулата и като цяло подобри два пъти качеството на работата си.
— Благодаря! — беше единственото, което тя беше намерила тогава да му каже.
Изгонването на противния Епафродит все пак позволяваше на Аврелия да си създаде дълго мечтаната градинка, с което тя и не закъсня да се наеме. Оказа се, че новият й наемател Гай Маций също имал отколешна страст към градинарството.
— Нека ти помогна! — предложи услугите си той.
На Аврелия би й било трудно да откаже на същия онзи наемател, когото бе търсила толкова време.
— Разбира се, че можеш да ми помогнеш.
Което се оказа още един урок за нея. Покрай Гай Маций Аврелия трябваше да научи, че едно е да си мечтаеш за китната градинка в двора си, друго е да я насадиш сама. Защото самата стопанка се оказа както без нужната фантазия, така и без нужните умения, за да превърне мрачния си вътрешен двор в това, което й се искаше. Докато Гай Маций и знаеше какво трябваше да се направи, и можеше да го направи. Всъщност, ако сред градинарите има гении, той беше един от тях. Ако допреди водата от банята на Цезарови се оттичаше право в градската канализация, сега тя биваше отвеждана в специален резервоар в двора, за да полива цветята, храстите и дръвчетата, които Гай Маций беше изнамерил и засадил. Той самият си призна пред Аврелия, че повечето е откраднал от бащиния си дом на Квиринала, а останалите му били подарък от приятели — оттук асмичка, оттам — дръвченце, отнякъде другаде храстче или пръст за садене. Маций знаеше как да присади крехката фиданка към здравото коренище на израснало дърво, знаеше кои растения предпочитат в пръстта си вар, кои растат най-добре в естествената римска почва, знаеше по кое време да засява семената, по кое да разсажда лехите, по кое да подрязва храстите и дърветата. За дванадесет месеца вътрешният двор, широк всичко на всичко трийсет на трийсет стъпки, се беше превърнал в просторна, но уютна беседка, а бръшлянът вече се бе захванал по стените и упорито пълзеше нагоре по подпорните колони, за да се добере до слънчевата светлина.
Един ден при Аврелия дойде евреинът — краснописец Шимон. В очите на всеки римлянин той не можеше да не изглежда странен със своята дълга брада и дълги засукани къдрици, които се подаваха изпод мъничката му шапчица на темето.
— Домина Аврелия, от името на целия четвърти етаж бих искал да те помоля нещо много специално — рече той.
— Кажи, Шимон. Ако мога да изпълня молбата ви, ще го направя с най-голямо удоволствие.
— Напълно ще те разберем, ако ни откажеш, защото молбата ни е свързана до голяма степен със собствения ти интимен домашен живот — започна да нарежда Шимон, подбирайки думите си със същото усърдие, с което беше свикнал да ги изписва на хартията. — Но… ако ти обещаем най-тържествено, че никога няма да злоупотребим с доверието ти, като почнем да хвърляме боклуци и нечистотии от балконите си, дали ти не би ни позволила да свалим дървените прегради към двора? Така в домовете ни ще влиза повече въздух, а и ще можем да се наслаждаваме на хубавата ти градинка.
Аврелия чак засия от удоволствие.
— Много съм щастлива да удовлетворя подобна молба — даде съгласието си тя. — Това обаче не значи, че ще ви позволя да използвате и прозорците си към улицата, за да изхвърляте каквито и да е предмети и други неща от домовете си. Ще ми обещаете, че ще носите редовно нечистотиите си до обществения клозет или пък ще ги изхвърляте право в уличната канавка.
Шимон, разбира се, обеща.
И така, балконите на четвъртия етаж бяха отворени към светлината, а само Гай Маций помоли да не се свалят дървените прегради там, където се застъпват с подпорните колони, за да може бръшлянът спокойно да се вие нагоре. Примерът на еврейския етаж скоро беше последван и от останалите наематели в инсулата. Първо изобретателят и търговецът на подправки от втория етаж попитаха дали и те не могат да махнат дървените паравани, а след тях същата молба дойде и от третия, и от шестия, и от втория, и от петия, докато накрая само двата най-горни етажа, където живееха все освобожденци, останаха скрити зад грозните паравани.
Пролетта преди битката при Аква Секстия Цезар се беше връщал веднъж от Галия, за да носи рапортите на Гай Марий пред Сената, и като следствие на това Аврелия забременя наново. Следващия февруари се роди второто дете, пак момиченце, пак в апартамента на майка си, пак поето от ръцете на местната акушерка и Кардикса. Този път родилката знаеше, че не може сама да кърми детето си, затова втората Юлия, която цял живот щеше да носи леко подигравателното умалително „Ю-ю“, беше прехвърлена веднага на грижите на цяла дузина кърмачки, които населяваха различните етажи на инсулата.