Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Колкото и да се опитваше да запази леденото си изражение, Аврелия не издържа и леко се усмихна.
— Все е по-добре от това, което вършите сега, а, Луций Декумий?
— Много по-добре! — съгласи се той обнадежден.
— Да си призная честно, не ми се ще наново да се разправям с хора като теб. Много добре, Луций Декумий, давам ти пробен срок от шест месеца. — При тези си думи тя стана от стола си и се запъти към вратата, последвана от вежливия кръчмар. — Но само не си мисли, че като му дойде времето, няма да посмея да ви изхвърля и да посрещна други на ваше място — зарече се тя и излезе на улицата.
Луций Декумий я придружи надолу по Викус Патриции и със завидна ловкост й разчистваше пътя сред тълпата.
— Имаш думата ми, госпожо, отсега нататък ние се превръщаме в стълбове на обществото.
— Предполагам, ще ви е доста трудно да я карате занапред без доходите, на които сте разчитали досега — подметна Аврелия.
— О, това да не те тревожи, госпожо! — Спокойно отвърна той. — Рим е голям град. Ние няма да престанем с нашата дейност напълно… Просто ще се преместим по-надалеч, за да не те притесняваме. Да речем във Виминала… или около Агера, или около блатата… Необработени терени, колкото искаш. Няма защо да се тревожиш за хубостници като Луций Декумий и събратята му от кръчмата на кръстопътя. Ние все ще се оправим.
— И това ако е решение! — поклати глава Аврелия. — Каква е разликата между това да тероризираш съседите си или други хора?
— Сърцето го боли само за онова, което виждат очите и чуват ушите — отговори й мъдро Луций Декумий, изненадан от алтруизма на събеседничката си. — Това е доказан факт, госпожо.
Двамата бяха стигнали главния вход на Цезарови. Аврелия се спря и изгледа Декумий, сякаш го съжаляваше.
— Предполагам, че отсега си си наумил какво ще правиш в бъдеще, Луций Декумий. Просто нека аз никога не разбера къде си прехвърлил… дейността си, както сам се изразяваш.
— Но разбира се, госпожо, имаш честната ми дума! Ще си мълча като гроб! — При тези си думи той се протегна през Аврелия и почука на вратата й, която твърде подозрително беше отворена веднага от иконома Евтих. — А, Евтих — зарадва се Луций Декумий, — в последните дни не си се появявал в кръчмата, защо така? Следващия път, когато господарката ти даде почивка, надявам се да минеш през нашето заведение. Току-що обещах на госпожата, че ще изчистим местенцето и ще му мазнем една боичка. Сватята на Гай Марий трябва да бъде винаги доволна, нали така?
Евтих си придаде крайно нещастен вид.
— Да, така е.
— А ти да криеш от нас през цялото време? Как така не си споменал нито веднъж коя е госпожата? — продължи да го хока Луций Декумий.
— Както трябва да си забелязал с годините, Луций Декумий — гордо му отвърна икономът, — аз никога не коментирам господарите си.
— Проклети гърци, всички са еднакви — заключи Декумий и като кимна с глава на Аврелия, той се сбогува с нея. — Приятен ден, госпожо. Много ми беше приятно да се запознаем. Само да имаш нужда от нещо, ние в братството винаги ще ти помогнем.
Щом затвори вратата зад себе си, господарката се загледа с безизразните си очи в иконома си.
— А ти какво ще ми кажеш за свое оправдание?
— Домина, аз съм длъжен да стана един от тях! — проплака той. — В крайна сметка работя като иконом на местните наемодатели, не мога да стоя настрана от братството!
— Надявам се, даваш си сметка, Евтих, че мога да накарам да те бият с камшик за това — напомни му Аврелия.
— Така е — промълви той в съгласие.
— Биенето с камшик е общоприетото наказание, нали?
— Да — промълви нещастният човек още по-тихо.
— Тогава можеш само да се радваш, че господарката ти е жена на мъжа си и дъщеря на баща си. Свекърът ми Гай Юлий навремето го определи най-добре. Малко преди да умре, той каза, че не можел да проумее как някои могат да спят под един покрив със същите хора, които през деня бият с камшик, независимо дали става въпрос за синовете или робите им. И все пак да не забравяме, че има и други начини един господар да накаже неверния или невъзпитания си роб. Не си мисли, че не мога да те продам на друг, пък ако ще и с лоша препоръка — колкото и да ми коства това. Знаеш какво би означавало това за теб. Вместо да получа десет хиляди денария за теб, ще се задоволя само с хиляда сестерции. А новият ти собственик ще бъде някой човек от простолюдието, който ще те налага за щяло и нещяло, щом като от самото начало те е взел като един лош роб.