Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Ще ви плащам, както подобава — предложи веднага Аврелия, като внимаваше с тона си, да не би да я сметнат за някоя надменна господарка.

— И за какво ще ни плащаш, хубавице? Ти само остави на мен, глупаво момиче. А пък аз ще ги науча онези да си мият циците, преди да ги подават на момиченцето ти! Малкото има да наваксва. Няма да го оставим да се разболее, я?

И така Лия получи вместо една дойка повече от десет, без да се притеснява ни най-малко, че всеки път бозае от различно място, при това един ден я кърмят с гръцко мляко, следващия — с римско, с еврейско, с испанско, със сирийско… Нали не й пречеше на храносмилането, какво тогава? За всички беше най-важно, че от ден на ден Лия укрепваше.

Както укрепваше и майка й, възстановила се от раждането и отърсила се от всички тревоги, които я мъчеха, докато дъщеря й толкова упорито ревеше. Цезар беше заминал и Аврелия можеше спокойно да покаже истинския си характер. Първо се справи с всички мъже в семейството, които бяха получили специална заръка от съпруга й да я наглеждат.

— Ако имам нужда от теб, татко, сама ще те повикам — настоя Аврелия пред Кота.

— Чичо Публий, защо не ме оставиш на мира? — И Рутилий Руф трябваше да си върви.

— Секст Юлий, я заминавай и ти за Галия! — заяви младата снаха на девера си, за да се отърве и от него.

След като беше отпъдила всички натрапници, тя доволно потри ръце и се обърна към Кардикса:

— Най-сетне животът ми си е само мой! А сега да внесем известни промени в къщата!

Промените започнаха в рамките на собствения й апартамент, където вече няколко месеца след настаняването на младото семейство новозакупените роби по-скоро командваха господарите си, отколкото им се подчиняваха. Под ръководството на гръцкия иконом Евтих те работеха, колкото да няма от какво да се оплаква Аврелия пред съпруга си. Тя скоро откри, че Цезар в някои отношения е крайно немарлив и разсеян и погледът му често отминава досадните подробности, особено ако се отнасят до реда в дома му. Само за един ден Аврелия успя да строи отвикналите от тежък труд роби и да ги накара да й се подчиняват. Отсега нататък всяка сутрин те щяха да чакат в точно определен час заповедите й, а после да ги изпълняват по график. Гай Марий би се гордял със сватовницата си, ако я чуеше как с няколко изречения може да накара и глухия да я разбере — като същински пълководец.

— У-ха! — не се сдържа да възкликне готвачът Мург, когато останаха сами с иконома Евтих. — А пък аз си мислех, че сме си намерили господарка тъкмо по вкуса!

Икономът примигна с дългите си изящни клепки.

— Питаш ли ме мен? Тъкмо си говорех как някоя нощ мога да се мушна в леглото й да утеша мъката й по отсъстващия Гай Юлий, и то какво се оказва! По-скоро да легна с някой лъв.

— Мислиш ли, че наистина би посмяла да ни продаде с лоши препоръки? Та това би означавало големи парични загуби за самата нея… — чудеше се Мург и трепереше при самата мисъл какво би могло да го очаква за в бъдеще.

— Ще посмее и окото й няма да мигне. Жена като нея и на кръст ще ни разпне.