Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Така е добре — каза си Цезар, когато получи писмото от жена си, в което тя му съобщаваше за раждането на Ю-ю. — Родиха ни се двете Юлии, сега, като занеса поредните рапорти до Сената, ще започнем и с правенето на момчета.
По кажи-речи същия начин се беше изказала и Рутилия в желанието си да утеши Аврелия, за която се очакваше, че няма да приеме особено радостно второто момиче.
— Предполагам, не си си въобразявала, че дъщеря ти ще те слуша какво й говориш — забавляваше се на усърдието на жена си Кота.
— О, я да не…! — тросна му се Рутилия, но в същия миг промени тона си. — Честно да си кажа, Марк Аврелий, това момиче винаги ще ме изненадва! Когато се опитах малко да я разведря, единственото, което тя ми отвърна, беше, че след като децата й се раждат здрави, за нея нямало никакво значение дали са момчета или момичета.
— Че коя друга майка би се държала по-добре от дъщеря ти! — зарадва се Кота. — Откакто преди четири-петстотин години по-заможните римляни престанаха да захвърлят на произвола на съдбата нежеланите си дъщерички, за всяко момиче е било по-добре, ако майка му се държи с него като истинска майка, а не като зла мащеха.
— Разбира се, че е така! Как другояче би могла да се държи една майка! — сряза го сърдито Рутилия. — Аз не ти говоря за отношението на Аврелия към дъщеря й, а за отвратителната й склонност да изкара всекиго глупак, задето е казал нещо толкова очевидно според нея!
— Е, на мен това не ми пречи да я обичам — подсмихна се Публий Рутилий Руф, който присъстваше на сцената.
— Че как иначе! — махна с ръка Рутилия.
— Момиченцето хубаво ли е? — запита Рутилий.
— Истинска красавица. Ти какво друго очакваш? Тези двамата не биха могли да си родят грозно бебе дори ако го правят с главата надолу — заяви надменно Рутилия.
— Хайде по-полека — понечи да я успокои Кота, намигвайки на Рутилий Руф. — Кой не се държи сега като римска благородничка?
— Да ви изпадат зъбите дано! — закани се съпругата му и започна да замерва двамата мъже с възглавниците от кушетката.
Скоро след раждането на малката Ю-ю Аврелия реши, че най-сетне трябва да се разправи и с кръчмата на кръстопътя. Това беше задача, която тя постоянно беше отлагала, най-вече защото самата кръчма, макар и построена в съседство с нейната инсула, не беше нейна собственост, а пък и се водеше място за среща на членове на едно религиозно братство. Макар и заведението да нямаше статут на храм или на едес, то си беше официално учреждение и стоеше записано в книгите на градския претор.
Това обаче не означаваше, че не представлява постоянен тормоз за околните. През цялото денонощие в кръчмата не преставаха да влизат и излизат хора, постоянните посетители зорко пазеха своята страна от улицата и пъдеха всекиго нежелан от нея, без да имат нищо против клиентите да си вършат срамните работи пред самата кръчма и нечистотиите им да се въргалят в краката на минувачите.
Кардикса първа подразбра нещо за по-тъмните страни от живота на религиозното братство на кръстопътя. Веднъж Аврелия я беше пратила да купи от дюкянчето встрани от входа на Цезарови някакво мазило за дупето на малката Ю-ю и робинята завари собственичката — една старица, дошла чак от Галатия, която продаваше билки, лекове и всякакви балсами, притисната до стената от двамина разбойници, които тъкмо спореха кое от многото гърнета и флакончета първо да строшат. Благодарение на Кардикса обаче всичко си остана здраво и непокътнато; така де, всичко в дюкянчето, иначе двамината натрапници бяха изритани със здрави ритници навън от мощната галка, която не си поплюваше. След като непознатите се скриха сред тълпата и заканите им се изгубиха в уличната врява, Кардикса поразпита наплашената старица какво точно се е случило. Случило се бе това, че търговката не бе смогнала да плати месечната сума на своите „закрилници“.
— Всеки дюкян в инсулата трябвало да плаща редовно такса на братството на кръстопътя, за да не го затворят — на свой ред съобщи Кардикса на Аврелия. — В самото братство твърдели, че по такъв начин осигурявали на дюкянчетата и на търговците закрила от крадци и насилници, но единствените крадци и насилници в Субура са тъкмо те и всеки, който не си плати парите, става тяхна жертва. Както знаеш, доминила, бедната Галатия наскоро погреба мъжа си, при това не се поскъпи за нищо. Затова в момента е останала без средства.