Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
— Нося Коуди — уточни Ейбрахам.
Коуди все още беше в съзнание, въпреки че в момента предимно ругаеше, стиснал очи. Кимнах на Ейбрахам. Щях да прикривам оттеглянето им. Взех картечницата на Ейбрахам. Ако трябва да съм честен, винаги съм искал да стрелям с нея.
Беше приятно за ползване оръжие. Откатът бе мек, а самата картечница тежеше по-малко, отколкото би трябвало. Опрях я на малкия преден триножник и стрелях на автоматична — десетки куршуми разкъсваха войниците, които опитваха да ни достигнат. Ейбрахам носеше Коуди по обратния път.
Проф и Стоманеното сърце продължаваха да се бият. Свалих още един войник, като голямокалибрените куршуми на Ейбрахам не се впечатлиха от бронята му. Докато стрелях, усещах как пистолетът под мишницата ми ме притиска отстрани.
Не опитахме да стреляме с него, последното ни предположение как да бием Стоманеното сърце. Все пак нямаше как да го уцеля от такова разстояние. А и Тиа бе решила да ни изтегли преди да сме го опитали и прекрати операцията.
Свалих още един войник. Стадионът трепереше, когато Стоманеното сърце пусна серия удари срещу Проф. Не мога да се измъкна сега, реших аз, независимо какво казва Тиа — трябва да опитам с пистолета.
— В коптера сме — произнесе Ейбрахам в ухото ми. — Дейвид, време е да тръгваш.
— Все още не съм опитал фаза четири — обясних аз, издигнах се на колене и отново стрелях по войниците. Един от тях хвърли граната по мен, но аз вече се изтеглях в коридора. — А и Проф е все още там.
— Прекратяваме — рече Тиа. — Оттегляне. Проф ще се измъкне с тензорите.
— Никога няма да избяга на Стоманеното сърце — възразих аз. — Освен това, наистина ли искате да избягаме, без да сме опитали това?
Прекарах пръст по пистолета в кобура.
Тиа замълча.
— Заемам се — обявих аз. — Ако ви става горещо, изтегляйте се.
Напуснах игрището и се върнах в коридорите под местата за зрителите, стисках картечницата на Ейбрахам и слушах как войниците викат зад мен. Стоманеното сърце и Проф се движеха в това направление, размислих аз. Просто трябва да се завъртя и да се доближа достатъчно, за да стрелям по него. Мога да го направя отзад.
Щеше да подейства. Трябваше да подейства.
Войниците търчаха след мен. Оръжието на Ейбрахам имаше гранатомет отдолу. Амуниции? Бяха предназначени за изстрелване преди да експлодират, но можех да използвам дистанционния си детонатор и капсула, за да задействам някоя.
Нямах късмет. Оръжието нямаше гранати. Изругах, но тогава съзрях лостчето за дистанционна стрелба. Ухилих се, спрях, обърнах се и поставих картечницата на земята, опрян на парче стомана. Дръпнах лостчето и побягнах.
Стреляше като побеснял и засипа коридора зад мен с куршуми. Вероятно нямаше да причини големи загуби, но аз имах нужда само от малка почивка. Чух как войниците си крещят един на друг да се крият.
Достатъчно. Стигнах друг изход, излязох от коридора и се втурнах на игрището.
От настилката на места се извиваше дим. Попаденията на Стоманеното сърце тлееха след удара и предизвикваха огньове върху неща, които не би трябвало да горят. Вдигнах пистолета и за миг се попитах какво ли би казал Ейбрахам, когато научи, че съм изгубил оръжието му. Отново.
Засякох Стоманеното сърце, който не гледаше към мен, объркан от Проф. Тичах с всички сили, минавах през облаци дим, скачах над отломките.
Стоманеното сърце започна да се обръща, когато го наближих. Можех да видя очите му, властни и арогантни. Ръцете му сякаш горяха от енергия. Спрях се сред извиващия се дим. Ръцете ми трепереха, докато вдигах оръжието. Пистолетът, който уби баща ми. Единственото оръжие, което някога беше наранило това чудовище пред мен.
Стрелях три пъти.
40.
Всички изстрели улучиха… и отскочиха от Стоманеното сърце, като камъчета, хвърлени по танк. Свалих пистолета. Стоманеното сърце издигна ръка към мен; около дланта му засия енергия, но не ми пукаше.
Това е то, мина през ума ми. Опитахме всичко. Не знаех тайната му. Никога не съм я знаел.
Провалих се.
Той пусна енергиен заряд и някаква примитивна частица в мен не искаше просто да стои на място. Хвърлих се настрани, зарядът удари земята до мен и пръсна нагоре дъжд от разтопен метал. Земята потрепери и взривът наруши преобръщането ми. Тупнах тежко върху неподатливата повърхност.
Спрях и замаян се проснах там. Стоманеното сърце пристъпи напред. Наметалото му бе разкъсано на някои места от ударите на Проф, но не изглеждаше да изпитва от това повече от неудобство. Надвеси се над мен с протегната напред ръка.