Стоманеното сърце

— Не смятам, че Проф ще тръгне — изрече Ейбрахам.

— Аз ще се оправя с Проф — отсече Тиа.

— Чудесно — отговори Ейбрахам. — Къде ще…

— Момчета — намесих се аз. — Внимавайте какво говорите по общата връзка. Мисля, че линиите ни може би са хакнати.

— Невъзможно — рече Тиа. — Мобилните мрежи са сигурни.

— Не и ако имаш на разположение оторизиран телефон — възразих аз. — А Стоманеното сърце може да е възстановил този на Меган.

На линията се възцари тишина.

— Искри — произнесе Тиа. — Аз съм идиот.

— А, най-после нещо смислено — изкоментира Коуди и стреля по войниците. — Този мобилен…

Нещо се размърда в отвора на сградата зад Коуди. Изругах и вдигнах пушката — но без приклада беше много трудно да се прицелиш като хората. Дръпнах спусъка, когато изскокна въоръжен войник от Правоприлагането. Той пусна насечен откос.

От Коуди не излезе звук, но можах да видя как кръвта пръсна. Не, не, НЕ!, мина през ума ми и се втурнах напред. Стрелях отново и този път уцелих войника в рамото. Не мина през бронята му, но се обърна от Коуди и се прицели в мен.

Стреля. Вдигнах лявата си ръка — с тензора. Направих го почти инстинктивно. Този път беше по-трудно да произведа мелодията и не знаех защо.

Но го накарах да заработи. Произведох песента.

Усетих нещо да тупва в дланта ми и от ръката ми се надигна облаче от стоманен прах. Заболя ме невероятно, а тензорът започна да искри. Миг по-късно прозвуча серия изстрели и войникът падна. Ейбрахам излезе от ъгъла зад мъжа.

Стрелба отгоре. Хукнах, плъзнах се по земята и се спотаих зад прикритието на Коуди. Той беше там, задъхан и с широко отворени очи. Бе улучен няколко пъти, три в крака, един в стомаха.

— Прикривай ни — нареди Ейбрахам със спокойния си глас, докато измъкваше превръзка. Омота я около крака на Коуди. — Тиа, Коуди е лошо ранен.

— Ето ме — каза тя.

В хаоса не бях доловил звуците на коптера.

— Създадох нови мобилни канали чрез директна връзка с всеки от вас; това трябваше да направим още щом Меган загуби нейния телефон. Ейбрахам, трябва да се изнасяме. Сега.

Надникнах над отломките. От редовете слизаха войници, за да се хвърлят срещу нас. Ейбрахам небрежно свали граната от колана си и я хвърли в коридора под нас, ако някой се опитваше да се промъкне отново. Експлодира и чух викове.

Размених моята пушка с тази на Коуди и открих огън по напредващите войници. Някои се укриха, а други продължиха да настъпват смело. Знаеха, че сме на края на ресурсите си. Продължих да стрелям, но в отговор получих серия изщраквания. Коуди почти е бил изчерпал амунициите си.

— Ето — каза ми Ейбрахам и пусна до мен голямата си картечница. — Тиа, къде си?

— Близо до позицията ви — отговори тя. — Точно извън стадиона. Вървете право в обратната посока и навън.