Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Когато видяха от хълма, как резервите тръгват напред, момчетата и ИдрисПюк нададоха викове на ярост и изумление.
— Какво става? — обърна се Арбел Лебедовата шия към Кейл.
Той вдигна ръка и изстена.
— Не виждаш ли? Битката вече е загубена. Онези мъже отиват на смърт, а кой ще брани Мемфис, когато телата им останат да гният на онова поле?
— Не си прав. Кажи ми, че не е вярно. Не е възможно, не е истина!
— Виж сама — отвърна той и посочи към бойната линия.
Вече хиляди Изкупители гъмжаха по фланговете и зад гърба на Матераците; блъскаха ги с колове и чукове, а всеки паднал повличаше още трима или четирима.
— Трябва да се махаме — тихо каза Кейл. — Роланд! — извика той към коняря на Арбел. — Доведи й коня. Веднага! Боже мой! — възкликна отчаяно той. — Нямаше да повярвам, ако не го бях видял с очите си.
Той кимна на Хенри Мъглата и Клайст, които тръгнаха назад към шатрите. Но в това време един накуцващ, задъхан човек се втурна към тях.
— Чакайте! — извика той.
Беше Кулхаус, изчервен и развълнуван.
— Мадмоазел, брат ви Саймън… Той изчезна, докато бяхме отзад да гледаме кавалерията. Мислех, че просто сме се разделили в навалицата, но когато се върнах в неговата шатра, бронята, която получи от баща си за рождения ден, беше изчезнала. Преди час онзи негодник лорд Парсън си направи майтап, че щял да го вземе в първата атака. — Той помълча, после тихо добави: — Мисля, че е долу в сражението.
— Как може да си тъй безотговорен! — кресна Арбел, но веднага се обърна към Кейл. — Моля те, намери го. Върни го.
Кейл бе загубил дар-слово, но не и Клайст.
— Ако искаш и двамата да загинат, няма по-добър начин. — Клайст посочи към битката. — След броени минути там ще има двайсет и пет хиляди мъже, натъпкани на една картофена нива. Изкупителите вече победиха. През следващите два часа само ще гледаме как доубиват жертвите. И ти искаш да го изпратиш в това? Все едно да търси игла в купа сено. И то подпалена.
Но тя сякаш не чуваше нищо, само гледаше Кейл с отчаяна молба в очите.
— Моля те, помогни му.
— Клайст е прав — каза Хенри Мъглата. — Каквото и да се случи със Саймън, няма начин да му помогнем.
Тя не чуваше. Продължаваше да гледа Кейл право в очите. После бавно, безнадеждно наведе глава.
— Разбирам.
Точно това го прониза като нож в сърцето — той чу непоносимия звук на изгубената вяра. Чувстваше, че в нейните очи е равностоен на боговете и не можеше да противостои на това преклонение. През цялото време Рива гледаше с разширени очи, мълчеше и се надяваше другите да удържат Кейл. Но знаеше, че стане ли дума за Арбел, той обезумява. Колкото и да се боеше от своя странен спасител, колкото и рязък или безразличен да бе към нея, тя вече от месеци наред виждаше, че когато нещата опрат до Арбел, в него пламва някаква лудост.
— Недей, Томас — изрече тя с майчинска строгост.
Арбел я погледна, потресена и разярена, че една слугиня се осмелява да й се опълчва по такъв начин. Но всички бяха против нея и не можеше да каже на Рива да млъкне. Нищо не можеше да каже! А и нямаше значение. Кейл сякаш изобщо не чу.
Хвърли поглед през рамо към безредната битка долу и сърцето му се сви. Погледна Хенри Мъглата и Клайст.
— Прикривайте ме, доколкото можете, но не изчаквайте бягството да стане невъзможно.
— Нямах подобно намерение — заяви Клайст.
Кейл се разсмя.
— Помнете, ако някой от вас ме улучи, ще разбера кой е.
— Не, ако съм аз, няма да разбереш.
— Върнете се в Мемфис с охраната й. Аз ще дойда, когато мога.
Изтичаха към шатрата да си вземат оръжията. Кейл дръпна ИдрисПюк настрани.
— Ако стане напечено, иди в „Горски кът“.
— Не ти трябва да слизаш долу, момче — каза ИдрисПюк.
— Знам.
Хенри Мъглата и Клайст се върнаха въоръжени и започнаха да се подготвят. ИдрисПюк нареди на един от конярите на Арбел да свали официалната си туника със сини и златни дракони.
На нея бе извезан девизът на рода Матераци: „По-добре смърт, отколкото промяна“. Подаде я на Кейл.
— Слезеш ли долу в този вид, всички ще гледат да те накълцат. С това ще си в безопасност поне сред Матераците.
— А ако те пленят — добави Арбел, — може да решат, че ще получат добър откуп.
При тия думи Клайст се изкиска, сякаш не беше чувал нищо по-смешно.