Кръгът на Матарезе

Тя обърна главата си към него.

— Вие казахте, че един ден ще мога! Онези мъже трябва да си платят за това, което сториха! Вие сам се съгласихте с това!

— Казах, че се надявам те да си платят. Може би те ще си платят, но остави на други да свършат тази работа, а не ти. Някой ще ти пръсне главата, ако се опиташ да стъпиш сред онези хълмове. — Скофийлд отпусна ръката й и отдръпна кичурите тъмна коса, които бяха паднали върху бузата й, когато се беше обърнала рязко към него.

Нещо го притесняваше. Той не беше сигурен какво е то. Нещо липсваше, беше направен голям скок, но беше пропусната някаква стъпка.

— Не знам дали е честно да те карам да говориш за това, но съм объркан. Този трафик на наркотици… Как успяват да го поддържат? Ти каза, че куриерът е подбран, че винаги се посочва жена, която да пътува с него, че двамата се срещат с него на някакво определено място.

— Да. Жената трябва да носи нещо характерно в облеклото си и свръзката установява контакт първо с нея. Той плаща, за да остане един час насаме с нея и те тръгват заедно, куриерът ги следва. Ако се случи нещо, нещо като намеса на полицията, куриерът казва, че той е сутеньор на момичето… Нейният сводник.

— И така, агентът и куриерът се срещат чрез жената. Тогава ли се предават наркотиците?

— Не, не мисля, че е тогава. Запомнете, всъщност аз никога не съм правила такъв курс, но ми се струва, че агентът само урежда схемата на доставката. Къде трябва да бъдат откарани наркотиците и кой трябва да ги получи. След това той изпраща куриера към източника, отново използвайки проститутката като свое прикритие.

— Значи, ако има някакви арести… проститутката… опира пешкира?

— Да. Отделите за наркотици не обръщат особено внимание на подобни жени. Бързо ги пускат.

— Значи източникът вече е ясен, схемата е установена, а куриерът е защитен… — Какво беше това? Брей гледаше към стената, опитвайки се да подреди фактите, опитвайки се да открие това, което го притесняваше. Дали беше в модела?

— Рисковете са сведени до минимум — каза Антония. — Дори курсовете с доставките се правят по такъв начин, че стоката може да бъде захвърлена и при най-малката опасност. Или поне това успях да науча от другите момичета.

— Рисковете… — повтори Скофийлд — … са сведени до минимум?

— Не всички, разбира се, но голяма част от тях. Това е много добре организирано. Всяка стъпка има вградени начини за избягване.

— Организирано? Избягване?… — Организирано! Това беше. Минимални рискове, максимална печалба! Това беше моделът, целият модел. Той се връщаше към началото, към самата концепция.

— Антония, кажи ми откъде бяха агентите? Как успяваха да се свържат с бригадите първоначално?

— Бригадите правят много пари от наркотици. Пазарът на наркотици е главният източник на приходи за тях.

— Но как е започнало всичко? Кога?

— Преди няколко години, когато бригадите започнаха да се разрастват.