Кръгът на Матарезе
- Автор: Ладлэм Роберт
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Компас
- ISBN: 954-8181-13-4
- Переводчик: Димчо Димов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръгът на Матарезе». Краткое содержание книги:
Когато парализата се разпространява, се губи контрол. Всички функции спират. Създава се вакуум за една непарализирана сила да поеме целия контрол.
Вие ще наследите земята. Ще получите своето обратно. Други думи, изречени от един луд преди седемдесет години. Но тези думи не бяха политически; всъщност, те бяха аполитични. Те не се отнасяха за някои определени граници, нито една нация нямаше да оцелее. Те бяха насочени към един съвет, една група от хора, обвързани от общ дълг.
Но тези мъже бяха мъртви; кои ли бяха хората сега? И какво ги обвързваше? Сега. Днес.
— Какво има — попита Антония, виждайки напрегнатия израз на лицето му.
— Има някакъв график — каза Брей. Гласът му беше почти шепот. — Всичко е оркестрирано. Тероризмът ескалира с всеки месец като по някаква схема. Блекбърн, Юриевич… Те бяха само проверката. Проба за реакцията на най-високите равнища. Уинтроп алармира тези кръгове; той е трябвало да бъде накаран да мълчи. Всичко пасва.
— А вие си говорите сам. Държите ръката ми, но говорите на себе си.
Скофийлд я погледна, осенен от друга идея. Той беше чул две забележителни истории от две забележителни жени, и двата разказа почиваха върху насилието, защото и двете жени бяха обвързани със света на насилието, изградено от Гилом дьо Матарезе. Умиращият Изтребител беше казал в Москва, че отговорът може би лежи в Корсика. Не беше отговорът, но първите ключове към този отговор. Без София Пасторине и Антония Гравет, любовницата и дезертьорката, нямаше да има нищо; всяка по свой собствен начин беше направила зашеметяващи признания. Загадката беше, че Матарезе все още оставаше загадка, но вече не беше необяснима. Тя имаше форма, имаше и цел. Мъжете, които бяха обвързани заедно от някаква обща кауза, чиято цел беше да парализират правителствата и да поемат контрола… Да наследят Земята.
Тук съществуваше възможността от катастрофа: тази същата Земя можеше да бъде взривена в процеса на получаване на това наследство.
— Говоря на себе си — съгласи се Брей, — защото промених решението си. Казах, че искам да ми помогнеш, но ти вече го направи. Има и други, аз ще ги открия.
— Разбирам. — Антония опря лактите си в леглото, изправяйки се. — Точно така, значи повече не съм необходима.
— Не.
— Защо избрахте мен изобщо?
Скофийлд спря, преди да отговори. Той се чудеше как тя ще приеме истината.
— Ти беше права преди; трябваше да е или нейното, или другото. Или да те отпишем, или да те убием.
Антония се присви.
— Но това вече не е вярно? Нали не е необходимо да ме убивате?
— Не. Ще е безсмислено. Ти няма да кажеш нищо. Ти ни излъга преди; знам какво си преживяла. Ти не искаш да се върнеш към това; ти по-скоро би се самоубила, отколкото да стигнеш до Марсилия. Вярвам, че си щяла да постъпиш така.
— Тогава какво ще стане с мен?
— Открих те, когато се криеше, сега ще те изпратя, за да се скриеш пак. Ще ти дам пари и сутринта ще ти дам паспорт и билет за самолета до някое много отдалечено място. Ще напиша едно-две писма; ще трябва да ги дадеш на хората, които ти посоча. Тогава ще бъдеш добре. — Брей спря за миг. Той не можеше да се удържи; докосна подутата й буза и отметна назад кичура коса. — Дори можеш да намериш друга равнина в планината, Антония. Също толкова красива както и тази, която остави, но малко по-различна. Ти няма да бъдеш затворник там. Никой от този живот няма да те притеснява.
— Включително и вие, Брендън Скофийлд?
— Да.
— Тогава, мисля, че е по-добре да ме убиете.
— Какво?
— Аз няма да си тръгна! Не можете да ме принудите, не можете да ме изпратите оттук, защото ви е удобно така… Или още по-лошо, защото ме съжалявате… — Тъмните корсикански очи на Антония заблестяха отново. — Какво право имате? Къде бяхте вие, когато се случиха онези ужасни неща? На мен, а не на вас. Не вземайте такива решения, засягащи мен! Убийте ме първо!
— Не искам да те убивам — не ми е нужно. Ти искаше да бъдеш свободна, Антония. Вземи я твоята свобода. Недей да ставаш глупава.
— Вие сте глупак! Аз бих могла да ви помогна така, както никой друг не би могъл!
— Как? Като курва на куриера?
— Ако се наложи, да! Защо не?
— За бога, защо?
Момичето стоеше неподвижно; отговорът й беше изречен тихо.
— Заради нещата, които казахте…
— Знам — прекъсна я Скофийлд. — Казах ти, за да се ядосаш.