Кръгът на Матарезе

— Тя е успокоена и жена ми сега е с нея. Ще излезе след няколко минути и ще можете да си тръгнете.

— Как е тя?

— Боли я, но това няма да продължи дълго. Намазах изгарянията с един препарат, който действа като местен анестетик. Дадох й едно бурканче от него. — Докторът запали цигара; той не беше свършил. — Един-два пакета с лед трябва да бъдат положени върху лицевите й контузии; подутините ще спаднат за една нощ. Прорезните рани не са дълбоки, не са необходими шевове.

— Значи е добре — каза Скофийлд успокоен.

— Не, не е, Брей. — Лекарят вдиша от дима. — О, от медицинска гледна точка тя е добре и с малко грим и с тъмни очила вече ще може да се движи до утре до обяд. Но тя не е добре.

— Какво имаш предвид?

— Доколко я познаваш?

— Съвсем малко. Открих я преди няколко дни, без значение къде.

— Не ме интересува — прекъсна го докторът. — Никога не се интересувам от това. Аз просто искам да кажа, че не й се случва за пръв път тази вечер. Има следи от предишни насилия, някои от тях са много жестоки.

— Господи… — Скофийлд моментално се замисли за виковете от мъка, които беше чул преди по-малко от час. — Какви следи?

— Белези от многобройни прорези и изгаряния. Всичките са малки, но са точно на такива места, че да причинят максимална болка.

— Отскоро ли са?

— Отпреди около година, бих казал. Част от бележките са все още меки, сравнително нови.

— Някакви предположения?

— Да. По време на жестоки травми хората говорят за някои неща. — Докторът спря, поемайки отново от цигарата си. — Не трябва да ти казвам това; ти разчиташ на него.

— Продължавай — настоя Брей.

— Мисля, че тя систематично е психологически разбита. Продължаваше да повтаря разни откъслечни думи. Във връзка с това и онова; вярност до смърт и жертвоготовност, за другари. Този тип глупости.

— Бригадистите са едни долни копелета — каза Брей.

— Какво?

— Забрави го.

— Забравено. В красивата си глава тя е много объркана.

— Не толкова, колкото си мислиш. Тя успя да се измъкне.

— Значи е поразена и все пак е успяла? — попита докторът.

— Почти.

— Значи е забележително момиче.

— По-скоро тя е точно това, от което имам нужда — кимна Скофийлд.

— Това също ли беше очакван отговор? — Гневът на доктора си беше съвсем на място. — Хора, вие не спирате да ме разочаровате! Белезите на жената не са само по кожата й, Брей. Тя е била изнасилвана.

— Тя е жива. Бих искал да съм там, когато излезе от упойката. Може ли?

— За да можеш да я уловиш, докато съзнанието й е още замъглено и да изтръгнеш своите отговори. — Докторът отново спря. — Съжалявам, това не е моя работа.