Кръгът на Матарезе
- Автор: Ладлэм Роберт
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Компас
- ISBN: 954-8181-13-4
- Переводчик: Димчо Димов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръгът на Матарезе». Краткое содержание книги:
— Има и още нещо. Казахте, че навсякъде по света хора, вярващи в различни каузи — някои от тях не много целомъдрени, някои предизвикани от гняв и недоволство, биват манипулирани от други, насърчавани към насилие и убийства. Добре, видях някои от тези каузи. Не всички са нецеломъдрени, не всички, които вярват, са животни. Има много от нас, които искат да променят този несправедлив свят, наше право е да опитаме! И никой няма право да ни превръща в проститутки и убийци. Вие казахте, че тези манипулатори са Матарезе. Аз казвам, че те са по-богати, по-властни, но не са по-добри от Бригадите, които избиват деца и правят от хора като мен лъжци и убийци. Аз ще ви помогна. Вие не можете да ме отпратите оттук!
Брей се вгледа в лицето й.
— Вие всички сте едни и същи — каза той. — Не можете да престанете да държите речи.
Антония се усмихна; това беше тъжна усмивка, макар и малко срамежлива.
— През повечето време това е всичко, което ни остава. — Усмивката й изчезна, заменена от тъга, която Скофийлд не беше сигурен, че разбира. — Има и още нещо.
— Какво е то?
— Вие. Наблюдавах ви. Вие сте мъж, изпълнен от толкова тъга. Тя е изписана на лицето ви, като белезите по моето тяло. Но аз си спомням кога бях щастлива, а вие можете ли?
— Въпросът няма връзка с другото.
— За мен има.
— Защо?
— Мога да кажа, че спасихте живота ми и това ще бъде достатъчно, но този живот не струваше кой знае колко. Вие ми дадохте още нещо: причина, поради която да напусна хълмовете. Никога не съм мислила, че някой ще успее да ме накара да направя това. Вие ми предложихте свобода едва сега, но вече е твърде късно. Вече я имате и ми я давате на мен. Аз дишам отново. Затова сте от значение за мен. Бих искала да си спомните, кога сте бил щастлив.
— Това куриерската… жена ли е, която говори?
— Тя не е проститутка. Никога не е била.
— Съжалявам.
— Недейте. Позволено е. И ако това е дарът, който искате, вземете го. Бих искала да мисля, че има и други.
Брей внезапно почувства болката. Непринудеността на нейното предложение го потресе, заболя го. Тя беше наранена и той я беше наранил отново и знаеше защо. Той се страхуваше; той предпочиташе проститутките; не желаеше да легне в леглото с някоя друга, за която мислеше. Щеше да е по-добре да не си спомня лицата, да не си припомня гласовете им. Беше далеч по-добре да остане дълбоко в земята; той беше там от толкова дълго време. А сега тази жена искаше да го издърпа оттам, а той се страхуваше.
— Ти научи нещата, които ти разказах, това е достатъчно голям дар.
— Значи ще ми позволите да остана?
— Ти току-що каза, че няма нещо, което бих могъл да направя против това.
— Точно това имах предвид.
— Знам. Ако мислех по друг начин, щях веднага да се обадя на един от най-добрите мошеници в Рим.
— А защо сме в Рим? Ще ми кажете ли сега?
Брей не отговори веднага; после кимна.
— Защо не? Да открия какво е останало от едно семейство на име Скози.
— Това не е ли едно от имената, което баба ми ви даде?
— Първото. Те са от Рим.
— Те все още са в Рим — каза Антония, като че ли коментираше прогнозата за времето. — Поне един клон от семейството живее недалече от Рим.
Шокиран, Скофийлд я погледна.
— Откъде знаеш?
— Червените бригади. Те отвлякоха племенника на Скози — Паравацини, от едно имение близо до Тиволи. Неговият показалец беше отсечен и беше изпратен на семейството заедно с иска за откуп.
Скофийлд си спомни историята от вестниците. Младежът беше освободен, но Брей не си спомни името Скози, само Паравацини. Въпреки това той си спомни нещо друго:
— Откупът така и не беше платен. Преговорите не бяха много усилени, един млад живот беше в основата им. Но имаше някакъв провал, някакъв дезертьор беше освободил племенника от изплашените терористи, които го бяха отвлекли, няколко бригадисти бяха убити последователно, вкарани в засада от дезертьора.
Дали Червените бригади не бяха получили урок от някой от своите невидими спонсори?
— Ти беше ли замесена в това? — попита той. — По някакъв начин?
— Не. Тогава бях в лагера в Медицина.
— А дочула ли си нещо за тази история?
— Много неща. Разказваше се предимно за някакви изменници и за това, как трябва да ги избием по най-брутален начин, за да им дадем урок. Лидерите винаги говореха по този начин. Отвличането на Паравацини-Скози беше много важно за тях. Предателят беше подкупен от фашистите.