Кръгът на Матарезе
- Автор: Ладлэм Роберт
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Компас
- ISBN: 954-8181-13-4
- Переводчик: Димчо Димов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръгът на Матарезе». Краткое содержание книги:
Защо беше там? Сам? Къде беше неговият нападател? Струваше му се безсмислено! Беше нападнат, а после беше оставен сам. Защо ли го бяха нападнали?
Той чу някакъв приглушен плач, бързо се изправи и се обърна озадачен към мястото, откъдето долиташе той. Озадачението го напусна. Не той беше мишената; той никога не е бил. Мишената беше тя. Антония. Тя беше единственият човек, който бяха забелязали; не и него.
Скофийлд стана, подпря се на парапета и погледна надолу към пода около себе си. Браунингът му го нямаше, естествено, той нямаше никакво друго оръжие. Но поне имаше нещо друго. Съзнание. Неговият нападател нямаше да очаква това — мъжът знаеше точно къде беше нанесъл удара; според него жертвата му щеше да остане безпомощна повече, отколкото няколкото минути, които бяха стигнали на Скофийлд. Да бъде отстранен този мъж нямаше да е голям проблем.
Брей безшумно приближи вратата на единичната стая и прилепи ухо към дървото. Стоновете бяха по-отчетливи сега. Силни писъци от болка, рязко прекъсване. Нечия силна ръка запушваше устата, пръстите се притискаха към плътта, като пресичаха всичко останало, освен гърлените стонове. А после се чуха думи, остро изречени на италиански.
— Курва! Свиня! Трябваше да бъдеш в Марсилия! Деветстотин хиляди лири! Две или три седмици най-много! Ние изпратихме нашите хора, а ти не беше там. Той не беше там. Никой от куриерите на наркотици не беше чувал за теб! Лъжкиня! Куче! Къде беше по това време? Какво си правила? Изменница!
Изведнъж се чу писък, внезапно пресечен, гърленият вик, който последва, заглъхна. Какво ли, за бога, ставаше? Скофийлд блъсна с ръка по вратата, изкрещявайки, като че ли беше в полусъзнание, зашеметен, думите му бяха провлачени и трудноразбираеми.
— Престанете! Престанете! Какво е това! Не мога… Не мога… Чакайте! Ще изтичам долу! На площада има полицаи. Ще доведа полицията!
Той започна да тропа с крака по пода, като че ли бягаше, виковете престанаха и настъпи тишина. Той се облегна отново на стената и зачака, заслушан в объркването, което настъпи. Чу удари и стонове от болка.
После внезапно се чу силен тъп удар. Нечие тяло — нейното тяло — беше изблъскано към вратата и после вратата се отвори, Антония беше изблъскана с такава сила, че се просна на земята на колене. Това, което Брей видя от нея, успя да потисне всичките му реакции. Нямаше никаква емоция, само движение… И неизбежното: той щеше да въздаде наказанието.
Мъжът се втурна през вратата с насочено напред оръжие. Скофийлд ритна дясната му ръка, улучвайки пистолета, обръщайки се и злобно забивайки левия си крак в слабините на неприятеля си. Мъжът сгърчи лицето си в шок и внезапна агония; пистолетът падна на пода, металът изтрещя при срещата с камъка. Брей хвана гърлото на мъжа, изблъсквайки главата му в стената, и хващайки го за врата, го изблъска през отворената врата. Той изправи италианеца и заби юмрука си в долните ребра, под диафрагмата. Чу как костите се строшиха. Отново заби коляното си в мъжа и с двете си ръце го изблъска, изпращайки го през вратата в стаята. Италианецът се препъна в изпречилия му се диван и рухна в безсъзнание на пода зад него. Скофийлд се обърна и изтича към Антония.
Реакцията му беше позволена едва сега — прилоша му. Лицето й беше цялото посинено; вените, излизащи от синините и подутините, бяха червени. Ъгълчето на лявото й око беше толкова силно ударено, че кожата се беше разкъсала; тънка струйка кръв се стичаше надолу по бузата й. Свободностоящият й пуловер беше насила свален, бялата блуза беше разкъсана на парчета, от нея не беше останало нищо, освен парцаливи кръпки. Под нея сутиенът й беше разкъсан и висеше само на една лента, откривайки гърдите й.
При вида на плътта в тази разкрита част Брей трябваше да преглътне от отвращение. Виждаха се изгаряния от цигари, грозни малки кръгчета от обгорена кожа, които се спускаха от дясната й гръд през корема и надолу към влагалището й.
Мъжът, който беше направил това, не беше някой агент, търсещ информация; ролята му беше второстепенна. Той беше садист, който се беше развихрил брутално и колкото се може по-бързо. А Брей не беше приключил с този мъж.
Антония изстена, клатейки главата си напред-назад, молейки се да не я удрят повече. Той я взе и отнесе обратно в стаята, като ритна вратата, за да я затвори зад себе си и мина покрай дивана и покрай мъжа в безсъзнание на пода, като стигна до леглото. Внимателно я положи, седна до нея и я притегли към себе си.