Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Еди изсумтя и добави:

-      Както и Рене Корвус, Ричард Юен, Виктор Далтън...

-      Вярно, не беше най-добрият избор по това време. Но още оттогава е хлътнал по мен.

-      Кой мъж би ти устоял? - саркастично вметна Нина. - Има само петдесет на петдесет шанс да го убиеш.

-      Процентът не е толкова голям - отвърна София, раздраз­нена от обвинението. - Не съм убила Гейбриъл Рибсли, Джо Комоса или...

-      За бога, стига! - прекъсна я Еди. - Не ми изреждай имената на мъжете в тефтерчето си. На всичките, с които си спала.

София го дари с тънка котешка усмивка, беше доволна от факта, че е успяла да го подразни за пореден път.

-      Съумях да стигна до брега на езерото, недалеч от водопада, и нахлух в една къща. Не знаех на кого да се обадя, но се сетих, че по финансови причини Харалд има швейцарско гражданство. Нямах представа дали ще бъде в страната, но впоследствие се оказа, че беше.

-      Значи, той дойде и те спаси - констатира Нина. - Дори след като знаеше, че се опита да взривиш атомна бомба в Ню Йорк?

-      Човешкото сърце е способно да прости всичко.

-      Както и ти - подигра я Еди.

-      Цинизмът не е на мода тези дни, Еди. Елате, оттук. - Стиг­наха до друго стълбище, което водеше до следващата палуба. Чейс провери коридора и вратите, но явно Глас беше удържал на думата си и екипажът му се бе прибрал по каютите си. Изка­чиха се по стъпалата. - Харалд ми осигури медицински грижи и не каза на властите, че съм жива. След което за кратко бях не­гова... - Жената млъкна, все едно устата ѝ беше пресъхнала за миг. - Негова гостенка. - След кратка пауза продължи: - Поз­навате ме, не обичам да стоя настрана от действието. Убедих Харалд да ме включи в работата си. Тогава разбрах, че е член на Групата.

-      Предполагам, не са останали доволни, че си била под про­текциите на Глас - вметна Нина, припомняйки си какво ѝ каза Травис Уордън.

-      Не бяха - отвърна София развеселена. - В началото ме ис­каха мъртва. За щастие, Харалд винаги е бил иконоборец, така че се възпротиви на Групата. Постоянно го правеше - и тогава, и сега. Той се отцепи от тях поради различия във възгледите.

-      Интересни ще да са неговите - скастри я Еди. - Особено когато в тях се включва и смъртта на Нина.

Блекууд ги дари със сладникава усмивка.

-      Доста интересни, бих казала. Но ще оставя на него да ви ги разкрие.

Продължиха по друг коридор, който вървеше по протежение на горната палуба, бяха се насочили към носа на подводницата.

-      Глас те е спасил и е убеждавал останалите членове на Гру­пата да не те убиват? - зачуди се Нина. - След всичко, което е направил за теб... защо застреля неговия човек в Рим?