Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Как си могла да ме лъжеш? През всичките тези години! Защо не ми каза истината, вместо да ме оставиш да се измъчвам с въпроса защо баща ми не ме иска, защо ме е отпратил далеч от дома?
— Защото не исках да ти причиня болка, бебче.
— Лъжите ти ми причиниха много по-голяма болка, отколкото истината някога би могла. През цялото време мислех, че аз съм виновна, задето Алексей ме е пропъдил от семейството ми.
— Но, бебче, ако ти бях казала истината, ти щеше да ме намразиш.
Майка й изглеждаше толкова крехка и безпомощна, че Фльор нямаше повече сили да я гледа и слуша. Опитваше с всички сили да се овладее.
— Защо Алексей те е изпратил при мен? Зная, че той го е направил.
Белинда издаде тих и нервен смях.
— Защото той смята, че моето присъствие ще ти навреди. Не е ли глупаво, бебче? Когато видях розите онази вечер в галерията, разбрах, че той е искал да дойда при теб. Затова се постарах да стоя по-надалеч.
— До тази вечер.
— Опитах с всички сили. Повече не можах да издържа. Трябваше да разбера дали можем да започнем отново. Толкова много ми е мъчно за теб, бебче.
Фльор доби сурово изражение и впери студен поглед в Белинда. Майка й постепенно се сви и сведе унило глава.
— По-добре да си вървя. Внимавай с Алексей. – Отправи се към вратата. – И запомни. Никога не съм искала да ти причиня зло или да те нараня. Обичам те прекалено много.
Дори след толкова време Белинда не разбираше, че това, което бе сторила, бе грешно. Фльор вкопчи ръце в ръба на бюрото.
— Ти се държа като сводница.
Белинда се смути.
— Мъжът беше Джейк Коранда, бебче. Никога нямаше да те дам на друг.
Поколеба се за миг, после се измъкна през вратата.
* * *
Когато и последните гости си тръгнаха, Фльор бе напълно изтощена, но откриването на агенцията беше огромен успех и си струваше всеки напрегнат и уморен мускул. Младата жена пристъпи в преддверието и мина през вратата, която отделяше жилищните помещения в задната част на къщата. Улови уханието на евкалипт, разнасящо се от плетените кошнички – единствената декорация, която в момента позволяваше банковата й сметка. Влезе в дневната, включи лампите и се свлече върху дивана втора употреба. Красивата покривка с ресни едва скриваше избелялата протрита дамска, но тишината и спокойствието в стаята отнеха част от напрежението й. Зарея поглед през високите два етажа прозорци с метални рамки, доставени от стара текстилна фабрика в Нова Англия, към дворчето с малка градина. Дори през зимата беше красива с приличащите на дантела преплетени голи клонки и вечнозелените стъбла на пираканта с яркооранжеви плодове, катерещи се по високите тухлени стени. Някой ден тази почти празна стая щеше да се превърне в истински рай. Фльор си представяше уютна комбинация от скъпи мебели от орехово дърво, дебели ориенталски килими и старинни масички, украсени с цветя.
Дневната на втория етаж беше открито таванско помещение, оградено от перила. Фльор отиде до тях и погледна надолу към кухнята и къта за хранене. Върху изтърканите тухлени плочки на пода бе поставена стара маса от черешово дърво, подарък от Мишел за новия й дом. Сега около нея бяха подредени разнородни столове, но някой ден на тяхно място щеше да има старинни дървени столове с високи облегалки и ръчно тъкани килими по пода.
Угаси лампите в дневната и се отправи към спалнята. Пътьом свали ципа на роклята и я изхлузи. Само по сутиен и къси сатенени шортички тя прекоси голия под на стаята и отвори вратите на дрешника. Най-красивите дрехи висша мода в Ню Йорк бяха наблъскани в спалня, обзаведена само с един скрин с чекмеджета от гаражна разпродажба, скърцащ стол и двойно легло с липсваща табла откъм главата. Запали лампата в дрешника и окачи роклята. Докато се взираше в прекрасните дрехи, които Мишел бе създал за нея, свали китайските пръчици от косата си. Разтърси глава и периферното й зрение улови нещо. Фльор ахна и рязко се извърна.
Джейк лежеше заспал на леглото й.
Размърда се, вдигна ръка и закри очи.
— Нужно ли е да вдигаш толкова шум?
Изящните пръчици се изплъзнаха от пръстите й. Тя се отправи към леглото с гневни крачки и развята коса.
— Какво правиш тук? Махай се! Как влезе? Кълна се…
— Твоята секретарка ме пусна – прозина се той. – Тя мисли, че съм по-добър актьор от Боби де Ниро.
— Не си. Умееш единствено да се зъбиш и да присвиваш зловещо очи. – Отметна кичур от лицето си. – И нямаш право да пускаш в ход евтиния си чар, за да омайваш секретарката ми. – Първо пожара в сутерена, после Белинда, а сега и това. Тя изрита ядно матрака. – Махай се от тук! Това е моята къща.