![Кръвна връзка [Войните на Розите-3] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/6/krvna-vrzka-vojnite-na-rozite-3-download.jpg)
Кръвна връзка [Войните на Розите-3]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвна връзка [Войните на Розите-3]». Краткое содержание книги:
— Първата си любов — поправи го тя с приглушен глас. — Друг няма да има.
— О, Изабел — тъжно каза той в косата ѝ.
— Ще попиташ ли още веднъж заради мен? — помоли го тя. — Знам, че се предполага Джордж да говори за това с краля, но не знам дали го е сторил. Ако попиташ ти, ще имам отговор — макар че, ако той е „не“… не знам… не мога… — тя се разрида и зарови лице в скута на баща си.
Тогава Уорик взе решение; отдавна вече не можеше да устоява на молбите ѝ.
— Разбира се, че ще попитам. Мога да ида и да се върна за около седмица. Както сама казваш, по-добре е да знаем със сигурност.
Той погали косата ѝ и тя се облегна на рамото му. Коледа чукаше на вратата и едно отиване до Лондон щеше да я направи още по-празнично събитие в Мидълхам, с бутове, шпиковани с подправки, с печени гъски и пращящи огньове.
Уорик тръгна за Лондон с Ричард Глостър, който яздеше до него, притиснат под тежестта на надеждите на дъщеря си. Младият херцог често го придружаваше до столицата, но напоследък дори по-често, тъй като и двамата усещаха, че идва време той да напусне Мидълхам. Над доспехите си и вълнените клинове двамата носеха кожуси, мечовете им висяха на бедрата. Вдигаха толкова много прах по пътя, че лицата им приличаха на маски.
Първият ден на юг прекараха почти изцяло в мълчание. Уорик свикваше с мрачното предчувствие за онова, което го чака в Лондон. Хапна малко отвратителна яхния в една крайпътна странноприемница и промърмори нещо за лека нощ на възпитаника си, преди всеки да се оттегли в стаята си. И на двамата им липсваше веселото бъбрене на Хенри Пърси, което правеше разговорите помежду им леки и приятни. Без Хенри двамата с Ричард намираха тишината за потискаща.
На сутринта Уорик се събуди с главоболие, макар да бе изпил само чаша вино. Със сумтене и ръмжене изяде купата топъл овес с мед, току гълчеше прислугата в странноприемницата, а после гневно се укоряваше заради собствената си липса на контрол. Видя, че Ричард е оседлал коня си и четка козината на животното, за да заблести отново. Уорик стъпи на блокчето за качване и яхна своя кон.
— Благодаря ти, момче — каза му. — Днес много неща ми тежат. Боя се, че не съм добра компания.
— Разбирам, сър. Страхувате се, че брат ми ще ви откаже.
Уорик вдигна очи, в които се четеше изненада и притеснение.
— Какво знаеш ти за това?
Ричард се усмихна едва-едва, усетил гнева на човека, когото искаше да впечатли.
— Изабел почти за нищо друго не говори през последните месеци. А пък Джордж ми е брат, той ми пише.
Уорик премигна. Понечи да попита младежа за неговото мнение, но бързо се отказа. Нямаше смисъл. Вместо това дръпна юздите и обърна коня си към вратата на двора, пред който на около трийсетина метра минаваше пътят за Лондон.
— Надявам се кралят да удовлетвори молбата ви, сър. Бих искал да видя Изабел щастлива.
— Аз също — промърмори Уорик.
Той разкърши врат и тръгна към пътя. Ричард го последва. Как му се искаше да може да направи нещо за този мъж, който се бе отнесъл тъй мило с него.
Дадоха на Уорик аудиенция при краля моментално. Той тръгна на кон към двореца Уестминстър покрай реката. Ричард Глостър го придружи до вратата на кралските покои. Застанаха един до друг там и зачакаха да ги пуснат вътре. Уорик провери с поглед външността на младежа и поизтупа праха от връхната си дреха. Жестът накара брата на краля да се усмихне; в този момент вратата се отвори и те влязоха.
Изражението на Уорик се стегна, като видя Едуард и Елизабет седнали един до друг с децата им около тях. Представляваха мила семейна гледка и някак си това му се видя фалшиво. Уорик искаше Едуард да прецени молбата му в качеството си на крал, а не като съпруг и баща. Поставен в такава обстановка, обграден от обожанието на съпругата си и гугукащите дъщерички, той не можеше да влезе и в двете роли едновременно.
Уорик и Глостър паднаха на коляно пред кралското семейство, после се изправиха, щом Едуард приближи, за да ги поздрави. Той прегърна брат си толкова силно, че момчето изохка.
— Силен изглеждаш! — възкликна кралят и се пресегна, за да стисне бицепса на дясната му ръка, все едно беше теле за продан. — На теб трябва да благодаря за това — продължи той и кимна на Уорик.
Уорик поклати глава, все още напрегнат.
— Той работи усилено, Ваше Височество. Меч, копие и бойна брадва, конен спорт, латински, френски… — тук поспря и Ричард се намеси:
— Закони и тактика също, Едуард. Нали имам желание да съм ти полезен.
— Не се съмнявам, че ще ми бъдеш от полза — отвърна Едуард. — Майка ми пита за брат ми, Уорик. Ще предадеш ли вече възпитаника си на мен?
Уорик премига и прочисти гърлото си, за да спечели време.