Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Предвкусвах предстоящите събития, докато хиляда вратове се извръщаха насам-натам… изстрелваха се стотици обвинителни погледи… млади, здрави ръце се протягаха на всички посоки, всяка с насочен пръст на края. И се започна произволното крещене на имена:
— Тесковиц54 е педи!
— И О’Райли е шибан педераст! Ставай, О’Райли!
— Ами Ърв и Скот? — изврещяха двама стратънци в унисон.
— Да бе, Скот и Ърв. Скот направи свирка на Ърв!
Но след около минута сочене с пръст и някои не толкова безпочвени обвинения към Скот и Ърв, никой не си беше признал. Тогава Дани отново вдигна ръце и призова за тишина.
— Вижте какво — рече с обвинителен тон, — знам някои от вас, които са такива, така че има два начина да разрешим въпроса — лесен начин и труден начин. Какво имам предвид? Всеки знае, че Скот направи свирка на Ърв, но това не доведе до уволнение на Скот, нали така?
— Не съм му правил свирка на Ърв — долетя отнякъде оправдаващият се глас на Скот. — Само че…
Гласът на Дани изрева от тонколоните и го прекъсна:
— Стига, Скот! Млъкни! Колкото повече го отричаш, толкова по-виновен изглеждаш. Така че престани! Само дето ми е жал за жена ти и децата ти, че ще има да ти берат срама. — Дани поклати отвратено глава и остави Скот на мира. — Както и да е — продължи новият изпълнителен директор на „Стратън“, — една такава гнусна постъпка е свързана в по-голяма степен с властта, отколкото със секса. И посредством нея Ърв ни доказа, че наистина е властен мъж, след като е успял да накара един от младшите брокери да му духа. Така че цялата тази постъпка остава в историята и Скот е опростен. А сега, след като ви показах колко толерантен мога да бъда към подобно поведение, питам: Няма ли сред вас поне един истински мъж с достатъчно яки топки — и с най-елементарно чувство за благоприличие, все пак, — който да стане и да си признае?
Изневиделица някакъв млад стратънец със слаба брадичка и още по-слаб усет за ситуацията се изправи и заяви ясно и откровено:
— Гей съм и се гордея с това!
При което борсовата зала пощуря. Моментално към него полетяха всякакви смъртоносни предмети. После залата започна да съска и да му подвиква подигравателно, докато накрая започнаха да се чуват крясъци:
— Шибан хомо! Изчезвай оттук!
— Дайте да намажем минетчията с катран и перушина!
— Пазете си чашите! Може да ви пусне някое хапче, а после да ви изнасили!
Добре, казах си. Сутрешното събрание официално свърши, закрито преждевременно поради проява на лудост. Но успя ли това събрание да постигне нещо? Не бях особено убеден, освен дето беше нарисувало една наистина мрачна картина на бъдещето, което очакваше „Стратън Оукмънт“ още от утре.
Но кое беше изненадващото в цялата работа?
Час по-късно седях зад бюрото си и се успокоявах с тези думи, докато Лудия Макс беснееше по мой адрес и по адрес на Дани във връзка със споразумението за изкупуване на дела ми, създадено от моя счетоводител Денис Гейто, по прякор Готвача, заради способността му да подправя отчетите. Казано накратко, споразумението изискваше от „Стратън“ да ми плаща по един милион долара месечно в продължение на петнайсет години, като по-голямата част от тази сума идваше по силата на споразумение за неконкурентност, с което аз поемах ангажимента да не се конкурирам със „Стратън“ в брокерския бизнес.
Макар споразумението да накара доста хора да вдигнат въпросително вежди, само по себе си (поне външно) то не беше незаконно и аз успях да напъна юристите на фирмата да го одобрят, въпреки царящото мнение, че споразумението можеше да е законосъобразно, но мирише доста отдалеч на гнило.
В момента в кабинета ми седеше и четвърто лице, а именно Вигвам, който досега предимно мълчеше. Но в това нямаше нищо необичайно. Все пак Вигвам през по-голямата част от младините си бе вечерял у нас, та много добре познаваше възможностите на Лудия Макс. А Лудия Макс ораторстваше:
— … и вие, двамата тъпаци, ще го закъсате до ушите с това споразумение. Откупуване на дял срещу сто и осемдесет милиона долара? Та вие направо се изпикавате в лицето на СЕК! Исусе, шибан Христе! Кога на вас двамата ще ви дойде акълът?
— Успокой се, татко — свих рамене. — Не е чак толкова зле, колкото изглежда. Карат ме да преглътна горчив хап, та сто и осемдесетте милиона се явяват като малък подсладител.
54
Имената са променени. — Б.а.