Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Тя го гледаше нерешително как си приготви и химикалка.
– Аз съм дискретен – увери я Страйк. – През последните няколко години чух тайните на сто семейства и не съм издал нито една от тях. Нищо, несвързано със смъртта на баща ти, никога няма да бъде споменато отново извън агенцията ми. Но ако ми нямаш доверие...
– Имам ти доверие – отчаяно изрече Изи и за негова изненада се наведе напред и го докосна по коляното. – Имам ти доверие, честна дума, Корморан, но... трудно е... да говоря за татко...
– Разбирам – каза той с готова химикалка. – Тъй че нека започнем с това защо полицията разпитва Рафаел толкова по-дълго от всички вас.
Личеше си, че тя не иска да отговори, но след миг колебание продума:
– Според нас отчасти заради това, че татко е телефонирал на Раф рано сутринта в деня на смъртта си. Това е било последното му обаждане.
– И какво е казал?
– Нищо от значение. Няма връзка с това, че татко умря. Но – побърза тя, за да изтрие впечатлението от последните си думи – според мен главната причина Раф да няма голямо желание да те наема е, че много си е паднал по твоята Вениша, докато беше при нас в офиса, и сега очевидно се чувства като идиот, задето си е изливал душата пред нея.
– Паднал си е по нея, а? – промърмори Страйк.
– Да. Надали е изненадващо как чувства, че всички са го правели на глупак.
– Обаче си остава фактът...
– Знам какво ще кажеш, но...
– Ако искаш да разследвам, аз решавам кое е от значение, Изи. Не ти. Така че искам да знам – и той започна да свива пръсти, отброявайки случаите, за които тя бе отвърнала, че „нямат значение“ – за какво е звънял баща ти на Рафаел сутринта, преди да умре, за какво са се карали баща ти и Кинвара, когато тя го е ударила с чук по главата, и за какво беше изнудван той.
Сапфиреното кръстче мрачно намигаше, докато гърдите на Изи се издигаха и спускаха. Когато накрая тя заговори, гласът й потреперваше.
– Не върви аз да предавам какво са си казали татко и Раф един на друг в последния си разговор. Раф трябва да ти го съобщи.
– Защото е лично ли?
– Да – промълви тя с още по-зачервено лице. Той се запита дали му казваше истината.
– Каза, че баща ти повикал Раф в къщата на Ебъри Стрийт за деня, в който умря. Часа на срещата ли е променил? Или я е отменил?
– Отменил я. Виж, трябва да попиташ Раф – повтори тя.
– Добре – каза Страйк и си го отбеляза в тефтерчето. – Кое е накарало мащехата ти да удари баща ти с чук по главата?
Очите на Изи се напълниха със сълзи. После тя изхлипа, извади носна кърпичка от ръкава си и я притисна към лицето си.
– Аз... не исках да ти го казвам... защото... не исках да мислиш лошо за татко сега, когато... когато е... Направил е нещо, което...
Широките й рамене се разтресоха и тя избухна в крайно неромантични ридания. На Страйк тази откровена и шумна проява на мъка му се стори далеч по-трогателна, отколкото деликатно попиване на очите. Седеше в безпомощно състрадание, докато тя се опитваше да изрече извиненията си.
– Аз... съ... съжа...
– Не ставай глупава – промърмори с дрезгав глас. – То се знае, че ще си разстроена.
Но тя явно изпитваше дълбок срам от тази загуба на контрол и когато с хълцане започна да се успокоява, няколкократно повтори „съжалявам“. Накрая избърса лицето си грубо, сякаш изтриваше прозорец, и с едно финално „съжалявам“ изправи гръб и изрече с решителност, на която Страйк нямаше как да не се възхити предвид обстоятелствата.
– Ако поемеш случая... веднъж щом сложим подписите си на пунктираната линия... ще ти кажа какво направи татко, та Кинвара да го удари.
– Предполагам – каза Страйк, – че същото важи за онова, с което Уин и Найт изнудваха баща ти?
– Не разбираш ли – продума тя и очите й отново се наляха със сълзи, – сега става дума за татковата памет. Не искам хората да го запомнят с тези неща. Моля те, помогни ни, Корм. Моля те. Знам, че не е било самоубийство, знам го...
Той не каза нищо, а остави мълчанието му да й въздейства. Накрая с жално изражение и задавен глас тя продума:
– Добре, ще ти кажа всичко за изнудването, но само ако Физ и Торкс се съгласят.
– Кой е Торкс? – попита Страйк.
– Торкил, съпругът на Физи. Заклехме се, че на никого няма да кажем, но ще говоря с тях и ако се съгласят, ще ти разправя всичко.
– Няма ли да се консултирате с Рафаел?
– Той така и не узна нищо покрай историята с изнудването. Беше в затвора, когато Джими за пръв път отиде при татко, а и без това той не е израснал с нас и не би могъл... Раф не знае нищо.
– Ами Кинвара? – попита Страйк. – Тя наясно ли беше?