Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Полицията – проговори най-сетне той – няма как да не е проверила движението на Кинвара, Изи. В случаи като този брачният партньор е разследван преди всички останали.
– Но те приемат версията й – трескаво протестира Изи. – Усещам, че й вярват.
„Ами значи е истина“, помисли си Страйк. Имаше твърде високо мнение за Централното управление на полицията, та да си представи, че ще проявят немарливост в проследяване движенията на съпругата, която е имала лесен достъп до мястото на убийството и на която са били предписани лекарствата, открити в тялото на жертвата.
– Кой друг би знаел, че татко пие портокалов сок сутрин? Кой би имал в наличие амитриптилин и хелий?
– Тя признала ли е, че е купила хелия? – попита Страйк.
– Не – отвърна Изи, – но естествено е да не признае. Просто си изпълнява нейната роля на истерично момиченце. – Изи заговори с престорено тънък гласец: – „Не знам как е попаднал в къщата! Ама защо всички ме тормозите, оставете ме на мира, аз овдовях!“. Разправих на полицията как тя нападна татко с чук преди повече от година.
Страйк замръзна, поднесъл чашата с неприятен чай към устата си.
– Какво?
– Нападна татко с чук – повтори Изи и бледосините й очи пронизваха Страйк с настойчивост той да проумее. – Устроили си жесток скандал, защото... няма значение защо, но така или иначе били в конюшнята в Чизъл Хаус, а Кинвара грабнала чук, поставен върху кутия с инструменти, и фраснала с него татко по главата. Късмет имаше, че не го уби тогава. Той така си и остана с нарушено обоняние и усещане за вкус, ядосваше се по най-дребен повод, но настоя случката да се потули. Прати я в клиника и обяви пред всички, че страдала от „нервно изтощение“.
Само че момичето от конюшнята бе станало свидетел на деянието й и ни разказа какво се е случило в действителност. Наложило се да повика местния лекар, защото татко силно кървял. Щеше да го пише по всички вестници, ако татко не бе пратил Кинвара в психиатрично заведение и не бе наложил възбрана над оповестяване в медиите.
Изи отново взе чая си, но ръката й вече трепереше толкова силно, че бе принудена да го остави на масичката.
– Тя не е каквато я мислят мъжете – изрече разпалено. – Те всички се връзват на позата й на глупаво девойче, дори Раф. „Ама тя изгуби дете, Изи...“ Но ако бе чул и една четвърт от дрънканиците й зад гърба му, друга песен щеше да запее. А какво ще кажеш за отворената входна врата? – смени темата Изи. – Знаеш за нея, тъкмо така сте влезли двамата с Вениша. Тази врата никога не се затваря както трябва, ако човек не я затръшне. Татко го знаеше. Той би се погрижил да е правилно затворена, ако е бил сам в къщата. Но ако Кинвара се е изнизала рано сутринта и не е искала да я чуят, просто я е притворила и си е тръгнала, нали така? Да знаеш, тя не е особено умна. Точно на нея би й хрумнало да прибере всички опаковки от амитриптилин, та да не я инкриминират. Знам, че според полицията отсъствието на опаковки е странно, но виждам, че те клонят към заключение за самоубийство, и затова исках да говоря с теб, Корморан – завърши Изи и се понаведе напред в креслото си. – Искам да те наема да разследваш смъртта на татко.
Страйк бе предвидил, че се задава такава молба, горе-долу от момента на пристигането на чая. Перспективата да бъде нает срещу заплащане да разследва случай, който така или иначе бе обсебил Страйк до степен на маниакалност, естествено, беше привлекателна. Но пък от друга страна, клиенти, които задължително търсеха потвърждение на собствените си теории, винаги създаваха ядове. Той не можеше да приеме възлагането при условията на Изи, ала състраданието към скръбта й го накара да потърси по-тактичен начин за отказ.
– Полицията няма да иска да им се пречкам в краката, Изи.
– Не е нужно да знаят, че разследваш смъртта на татко – изрече настойчиво тя. – Можем да се престорим, че проверяваш всички онези глупави нахлувания в градината, за които врещи Кинвара. Пада й се да приемем сериозно твърденията й.
– Останалите от семейството знаят ли за срещата ни?