Вечната нощ [bg]

- Какво има?

Никакъв отговор. Придружи охранителите по стълбите и на­вън, където друг пазач им отвори портала. Ръмеше ситен мърляв дъждец, но не беше нужен чадър. Не личеше Барнс да е под някак­ва заплаха, обаче по каменните лица на вампирите бездруго нищо не можеше да се прочете.

Вампирите влязоха в колата и пътуваха заедно с него. Барнс запази спокойствие и се зае да преравя паметта си в търсене на грешка или неумишлен пропуск. Доста беше убеден, че такива пропуски няма, обаче досега не го бяха привиквали по този на­чин.

Пътуваха към дома на Барнс, което според него беше добър знак. Не видя други коли в алеята. Влязоха в къщата - вътре не го очакваше никой, най-вече Господаря. Барнс осведоми телохра­нителите, че ще ползва банята и - останал насаме - пусна водата и обсъди с отражението си в огледалото какво става. Прекалено стар беше за подобен стрес.

Отиде в кухнята да си направи нещо за хапване. Тъкмо отвори хладилника, и се чу бръмченето на хеликоптер. Охранителите се появиха при него.

Барнс отиде на входната врата, отвори я и загледа как хеликоп­терът прави едно кръгче и снишава. Плазовете стъпиха леко вър­ху някога белите камъни на широката кръгла алея. Пилотът беше човек, от Стоунхарт; Барнс веднага позна това по черния костюм и вратовръзка. Имаше един пътник, който не носеше наметало, следователно не беше Господаря. Барнс леко въздъхна от облек­чение и зачака моторът да угасне и перките да спрат да се въртят, за да може пътникът да слезе. Нищо такова не се случи. Телохра­нителите грабнаха Барнс под мишниците, накараха го да слезе по стълбището и да прекоси алеята по посока на чопъра. Приведоха се под бумтящите перки и отвориха вратата.

Пътникът, закопчал двата ремъка на гърдите си, беше младият Закари Гудуедър.

Вампирите натикаха Барнс вътре, все едно би опитал да из­бяга. Той седна до Зак, а телохранителите се настаниха отсреща. Барнс си сложи предпазните колани, а те - не.

   - Здравей отново - рече Барнс.

Момчето го изгледа и не отговори. Още хлапашко нахалство, може би и нещо повече.

- Какво става? - поинтересува се Барнс. - Къде отиваме?

Стори му се, че момчето е доловило страха му. То отмести очи със смесица от пренебрежение и отвращение. Загледа се през прозореца и когато чопърът почна да се издига, отвърна:

- Господаря има нужда от мен. Не знам Вие защо сте тук.