Вечната нощ [bg]

Крийм се кри в една от сградите някое време, понеже се боеше от оня тип Куинлан и от способностите му. Устата още го болеше от удара с лакът, а зъбите му бяха поразклатени и нямаше да може да отхапва. Ядосваше се на себе си, заради това че се върна в га­ража в университета да вземе оръжията, защото беше алчен. Все искаше още и още, и още...

Скоро чу отвън да минава кола - бавно и тихо. Звучеше като електрическа кола, от онези малките, които се зареждат.

Крийм се понесе към единственото място в арсенала, което навремето избягваше - главния вход. Отново бе паднал мрак, за­това той се насочи към светлините. Мокър, гладен, притиснал уда­рената си страна. Свърна зад ъгъла и видя премазания от Хамъра портал и тълпящите се пред контролния пункт същества. Крийм вдигна ръце и продължи да върви натам, докато не го забелязаха.

Заобяснява се на хората от охраната, обаче те го заключиха в една тоалетна. А Крийм искаше само да му дадат нещо за ядене. Изрита вратата няколко пъти, но тя се оказа изненадващо яка; тогава загря, че тоалетната служи за тайна килия за проблемните посетители в арсенала. Така че просто седна върху капака на тоа­летната чиния и зачака.

Страшен трясък, почти като взрив, разтресе стените. Върху сградата попадна някакъв удар и първата мисъл на Крийм беше, че задниците с бомбата са се натъкнали на гърбица за убиване на скоростта някъде по пътя и са затрили половината Джърси с яд­рената щуротия. Ала тогава вратата се отвори и се появи Госпо­даря с неговата пелерина. Носеше бастун с вълча глава. В краката му като кутрета подскачаха две от неговите твари, слепите деца.

- Къде са те?

Крийм се облегна на клозетното казанче. В присъствието на царя на кръвопийците го обземаше странно спокойствие.

- Тръгнаха. Хванаха пътя. Преди малко.

- Кога по-точно ?

- Не знам. С две коли са. Поне.

- В каква посока?

- Бях заключен в тъпия кенеф тука, откъде да знам? Оня вам­пир, дето е на тяхна страна, ловецът, Куинлан - голям задник е. Скапа ми фасадата - съобщи Крийм и докосна разместените си коронки. - Ей, направи ми една услуга, а? Като ги хванеш. Тегли на тоя и на мексиканчето по един шут в кратуните от мене.

- Разполагат ли с книгата?

- Имат и книгата, и ядрена бомба. Освен това знаят къде оти­ват. В някакво Черно място или нещо от сорта.

Господаря стоеше и не казваше нищо. Крийм чакаше. Даже пипалцата забелязаха мълчанието на повелителя си.

- Разправям ти, че тръгнаха към...

- Казаха ли къде е?

Ритъмът на речта му се беше променил. Думите идваха по-бавно.

   - Знаеш ли какво ще ми освежи паметта? Малко храна. От­слабвам тука...