Вечната нощ [bg]

Те направиха точно това. Рязко свиха от магистралата при първата реклама за гориво на изхода за Бингамтън. Последваха стрелката в края на рампата до няколко скупчени бензиностан­ции и закусвални, магазин за мебели и два или три малки мола; пред всеки от тях имаше кафене. Фет пропусна първата бензинос­танция - искаше повече пространство за случай на нужда. Втора­та - на „Мобил“ - имаше три редици резервоари, наредени под ъгъл пред един денонощен магазин. Слънцето отдавна бе избели­ло сините букви от фирмения знак на „Мобил“; виждаше се само червеното О, подобно на гладна кръгла уста.

Нямаше електричество, но бяха задържали ръчната помпа на Крийм от Хамъра; знаеха, че ще им се наложи да точат гориво. Капаците на резервоарите си бяха на местата - добър знак, че в подземните цистерни има гориво. Фет спря джипа до една и пов­дигна капака с лост за гуми. Миризмата на бензин бе остра и при- ятна. Гюс спря и Фет му махна да застане зад тях до колонката. После извади помпата и тръбите и потопи по-дългия край в под­земния резервоар, а по-късия - в резервоара на джипа.

Раната отново го болеше и от време на време прокървяваше, но Фет не каза нищо на останалите. Каза си, че го прави, за да свърши всичко - за да се държи до края. Същевременно бе наяс­но, че всъщност иска да бъде между Еф и Нора.

Господин Куинлан стоеше отстрани на пътя и гледаше в двете посоки по протежение на тъмната лента. Еф носеше раницата с оръжията си през рамо. Гюс държеше автомат Щайер, зареден на­половина със сребро и наполовина с олово. Нора заобиколи сгра­дата, облекчи се и бързо се върна при колите.

Фет помпаше здраво, но работата вървеше бавно и горивото едва започваше да потича в резервоара на колата. Звучеше като мляко, изсипвано в тенекиен съд. Трябваше да помпа по-бързо, за да направи сериозна струя.

- Не влизай прекалено дълбоко - каза му Еф. - На дъното се задържа вода, не помниш ли?

- Помня - нетърпеливо му кимна Фет.

Еф го попита дали не иска да се сменят, но Фет отказа; едри­те му ръце и рамене вършеха работата. Гюс ги остави и отиде на пътя до господин Куинлан. Еф си мислеше дали да не се опъне малко, но откри, че не иска да се намира далеч от Lumen.

Нора го попита:

- Работи ли върху възпламенителя?

Фет поклати глава.

Еф продължи:

- Знаеш колко ме бива в механиката.

Нора поклати глава:

- Не е вярно.

Еф й отвърна:

- Аз ще шофирам през следващата отсечка от пътя. Фет може да работи по детонатора.

- Не ми харесва губенето на толкова дълго време - продължи Нора.

- И без това трябва да чакаме следващото пладне. Покаже ли се слънцето, можем да работим спокойно.

- Цял ден? - възрази Нора. - Твърде много време. Твърде го­лям риск.

- Знам - отвърна й Еф. - Но за да го направим като хората, трябва ни дневна светлина. Дотогава трябва да отблъсваме вам­пирите.

- Стигнем ли водата, не могат да ни докоснат.

- Стигането до водата е съвсем друга работа.

Нора погледна тъмното небе. Появи се хладен ветрец и тя при­сви рамене.